Джордж Байрон
Лох-на-Гар
Махнете се, паркове с рози уханни!
Да бродят там галени градски чеда!
Аз търся скалите, със сняг увенчани,
где има любов, где цари свобода.
Каледонийо, влюбен съм в твоите грамади,
там мълнии палят в небето пожар,
там вместо фонтани шумят водопади —
за твоите долини тъжа, Лох-на-Гар1.
Премина сред тях мойто детство щастливо;
там носех шотландска барета и плед;
през твоя лес боров вървях мълчаливо,
от спомен за вождове мъртви обзет.
Не се връщах вкъщи, преди да изгрее
звездата полярна със сребърен чар;
духът на легендите в мене живее,
които разказват във теб, Лох-на-Гар.
„О, сенки на мъртви! На мен ли шептите
и с вихъра ваши ли думи летят?“
Навярно духът на герой в тъмнините
препуска със вятъра в родния кът.
Когато край Лох-на-Гар буря затътне,
когато е зимата в своя разгар —
докарват фъртуните облаци мътни
и сенки блуждаят над теб, Лох-на-Гар!
Видение тъмно не ви ли разказа
Защо бас съдбата не би награди?
В Кълоден за смърт ориста би беляза.
Венци и победи не би отреди.
Щастливи геройската смърт би направи
и гроб са ви днес пещерите в Бремар2.
Шотландската гайда неспирно ви слави
и ехото пее за вас в Лох-на-Гар.
Комментарии к книге «Лох-на-Гар», Джордж Гордон Байрон
Всего 0 комментариев