Кажи ми боже,
кажи на твойто чедо,
защо не може,
в други свят ние да живеем,
ами сме тука, в таз тежка Земя
на мъки, болка и страдание,
на глад без пукната пара.
И лъжа е всяко откровение.
Защо, кажи ми, Господи,
на тия мъки ти обрече,
защо хората — чадата твойте си
на вечни мъки ти зарече.
Отърви ме, Господи,
от таз черна земя,
прати ме в земите твойе си,
или по-добре прати ме ти във ада.
Как да гледам божичко, кажи ми,
хора гладни и бездомни,
хора скитащи в света,
и кой? Никой ги не помни!
И това е Господи,
нищо от страданието,
колко още, Божичко,
има и в незнанието.
Защо ли Господи, кажи,
ни трябват тез пари?
Не може старецът,
работил цял живот
пари да му не стигат
и да влачи сноп по сноп
на своето добиче,
жалко блеещоа страдиче,
кое му нещо дава
и на глад и смърт не го оставя.
И други старци има,
които с жал и сълзи,
от деца си заем взимат.
И последните ще станат първи.
Комментарии к книге «Жалби», Стойо Тетевенски
Всего 0 комментариев