«Джими Хейз и Мюриъл»

О. Хенри

Джими Хейз и Мюриъл

I

Вечерята завърши и над лагера легна онази тишина, която съпровождаше свиването на папироси от листата на царевични мамули. Естественото езерце блестеше върху тъмната земя като къс паднало небе. Виеха койоти. Глухи удари на копита издаваха присъствието на коне с пранги, които търсеха на подскоци по-хубава трева. Около огъня се беше разположил половин ескадрон от тексаския граничен батальон.

От гъсталака над лагера долетя познат шум — триене и чегъртане на чапарал о дървени стремена. Граничарите наостриха уши. Чуха висок бодър глас, който говореше успокоително:

— Горе главата, Мюриъл. Почти стигнахме, мойто момиче. Ама и ти си едно допотопно, множко ти дойде тази езда. И стига си се мъчила да ме целунеш! Не, не ме стискай толкова силно за шията. Трябва да ти кажа, че конят, който сме възседнали, не е много сигурен. Току виж хвърлил и двама ни, ако не внимаваме.

Подир две минути в лагера се появи уморен сив кон на тъмни петна. На седлото се мъдреше около двайсетгодишен дангалак. И никаква Мюриъл.

— Здравейте, приятели! — поздрави весело конникът. — Нося писмо за лейтенант Манинг.

Той слезе от коня, разседла го, хвърли на земята навитото на кръг ласо и свали от седлото прангите. Докато командирът на групата лейтенант Манинг четеше писмото, новодошлият грижливо зачегърта калта, засъхнала по прангите, с което показа, че не са му безразлични предните крака на коня му.

— Момчета — провикна се лейтенанта, — това е господин Джеймс Хейз. Той е зачислен към нашата част. Праща ни го капитан Маклийн от Ел Пасо. Хейз, щом сложите прангите на коня, момчетата ще се погрижат за вечерята ви.

Граничарите приеха сърдечно новака. Въпреки това те го наблюдаваха внимателно и не бързаха с окончателната си преценка. Граничарите избират новия си другар десет пъти по-предпазливо, отколкото девойката избира любимия си. От издръжливостта, предаността, точната стрелба и хладнокръвието на този, който стои редом с теб, често пъти зависи собствения ти живот.