Тръгнаха тъкмо навреме. На завоя на пътя се показа Майер и след него — усмихващият се Щауб, който носеше разкошната коронеста глава на чудесния двадесет и втори елен.
Господин Майер безкрайно съжаляваше, че господин лесничеят е заминал.
— Тъкмо сега, когато убих най-хубавия си елен!… Сигурно много ще съжалява, че не го е видял… А беше тежък случай, защото беше така скрит в гъсталака, че не виждах почти нищо друго от него освен рогата му… Обаче ако човек има малко опит и може да прецени къде да стреля, за тази работа е нужно само хладнокръвие и вярно око… А за тях пък не трябва да ходя до съседа, слава господи!
Информация за текста
© Чато Калман
© 1979 Валентин Русев, превод от унгарски
Сканиране, разпознаване и корекция: moosehead, 2010
Издание:
Ловни разкази
ДИ „Земиздат“, София, 1979
Съставители: Атанас Георгиев, Власта Миклашова-Райска
Редактор: Радка Гоцева
Художник: Иржи Красл
Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/17607)
Последна редакция: 2010-10-22 12:00:00
1
Пенгьо — парична единица в Унгария до 1 август 1946 г., когато след хиперинфлация е заменена с форинт. — Бел. (moosehead)
(обратно)
Комментарии к книге «Елените на господин Майер», Чато Калман
Всего 0 комментариев