Посвещавам тази книга на випуска от 1985 година на Ветеринарния факултет на университета в Мисури и преди всичко на моите съквартиранти Дейв Шмит, Скот Уелс, Стив Брънерт и Брад Генгенбах.
И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание и живот; и стана човекът жива душа.
И насади Господ Бог рай в Едем, на изток, там настани човека, когото създаде.
Битие, 2:7-8
Встъпление
Изгрев слънце
Андите
Перу, 1538 година
Не можеше да избяга.
Като си пробиваше път през потъналата в изпарения джунгла, Франсиско де Алмагро вече бе оставил всякаква надежда да се скрие от ловците, преследващи го с настървеността на хрътки. С тежка въздишка спря на тясната пътека и си пое дъх. После избърса потта от челото си с ръкав. Все още бе облечен в своето расо на доминикански монах, изтъкано от черна вълна и коприна, но то вече бе изпокъсано и мръсно. Инките, които го бяха пленили, му отнеха всички вещи. Оставиха му единствено расото и кръста. Шаманът на племето ги бе предупредил, че не трябва да докосват тези талисмани на един чужд бог. Очевидно се боеше да не би неволно да обиди божеството на пришълеца.
Тежката дреха бе много неудобна за бягство през гъстата растителност и изпарения в горната част на Андите, но младият монах не я захвърляше. Расото бе благословено от самия папа Климент при ръкополагането на Франсиско, така че той не искаше да се раздели с него. Налагаше се обаче да го прекрои така, че да подхожда повече на обстановката. Хвана расото за ръба и отпра частта от него до бедрата му.
Комментарии к книге «Кръвта на сатаната», Мечков
Всего 0 комментариев