«Елените на господин Майер»

Чато Калман

Елените на господин Майер

Старият лесничей въздишаше:

— Ай, ай! И това ми дойде до главата. Да продавам елените на имението за отстрел! Ако можеше покойният господар да види, ще се преобърне в ковчега.

Управителят на имението огорчено махна с ръка:

— Остави, чичо Шаму! И без това си има от какво да се върти, ако знаеше какви ги върши синът му. И по-добре ще е, ако продадем десет елена по хиляда пенгьо¹, отколкото младият граф да даде под наем цялото имение. Знаеш, че нищо не му пречи да го направи! А това преди всичко ще засегне теб, чичо Шаму.

Този довод подейства. Чичо Шаму, макар и въздишайки, написа обявлението:

Продава се отстрелването на капитални елени; в ловната хижа се осигурява пълен комфорт.

Беше ужасно доволен от изискания си стил и това донякъде облекчи мъката му, но когато седна в каруцата, за да си тръгне към къщи, започна да става все по-сърдит на онези, които щяха да си пъхат носа в красивите му гори, да стрелят по чудесните му, гледани с любов елени, и всичко само затова, защото имат пари, а едно е сигурно, че от ловуване си нямат никакво понятие.

— Виждал съм аз и такъв човек, който мислеше, че сърната е женската на елена! И все пак имаше лице да нарами ловната пушка.