«Елените на господин Майер»

Лесничеят направи такава физиономия, че господин Майер намери за необходимо да даде обяснение:

— Разбирате ли, аз имам обичай да нося две пушки… И затова питам, защото едната ще е у него, а е доста неприятно усещането, когато зад теб върви неопитен човек със заредена пушка в ръце.

Чичо Шаму махна с ръка:

— Можете да бъдете спокоен, този човек е добър ловец, беше бракониер…

На другия ден преди обяд отново се срещнаха с господин Майер, който беше облякъл ловен костюм, но това никак не беше изгодно за него, защото си личеше, че и двата му крака бяха леви — този малък телесен дефект почти не се забелязваше, когато той беше в нормални дрехи. Това бе забелязано от чичо Шаму само мимоходом, защото вниманието му бе обърнато към Щауб, който мъкнеше след господин Майер главата на един огромен четиринадесетак.

— Къде го убихте? — попита той. — Та аз дори изстрел не чух.

— Долу, в подножието на Чонкаш — отговори Щауб. Очите на Майер светеха от радост.

— Е, какво ще кажете? Нали е чудесна? Поне осем кила е!… Беше много далеч, доста трябваше да се катерим, но си струваше… Прокраднахме се на около 80 крачки. Куршумът го удари точно под плешката… тъкмо се изправяше и падна… Докато стигнем до него, беше вече умрял… На върха на планината обаче ревеше още един, по-силен. Утре или още днес ще се опитам да го ударя…

Щауб тихичко се смееше, докато хвърляше главата и изтриваше кървавата си ръка о̀ панталоните.

— Добре стреля тоя господин! — каза той на унгарски. — Щом се прицели, това беше краят на елена.

Господин Майер неспокойно завъртя главата си.

— Вас загт ер? — запита той — Вас заген зи?

— Че много хубаво стреляте, господин Майер! — отговори чичо Шаму.

Господин Майер скромно сви рамене:

— Майн гот! Не е чак толкова голяма работа! Е, вървете си, обърна се той към Щауб, — обварете черепа така, както Ви казах… И тогава ме събудете. А другото вече го знаете!