«Елените на господин Майер»

След няколко дни обаче, когато се появи първият клиент, чичо Шаму остана приятно изненадан. Казваше се господин Майер. Идваше от Берн и искаше да убие три елена. Плати предварително, което се хареса на чичо Шаму повече и от чудесните пушки, които онзи вадеше една по една, за да му ги покаже. Господин Майер имаше три пушки. Двамата мъже се сприятелиха особено след като господин Майер показа, че има чудесни разбирания по отношение на лова на едър дивеч. Той така добре знаеше цялото майсторство на ловуването, че чичо Шаму тайничко в душата си му поиска извинение за това, че е имал такова лошо мнение за него. Господин Майер каза, че и той имал чудесна ловна територия, но сърцето не му давало да стреля по собствените си елени, които познавал почти лично. С това той напълно спечели чичо Шаму.

Останаха така до полунощ, седяха на чаша вино, и си говореха за дивеч и пушки, за пушки и дивеч и накрая чичо Шаму започна да си мисли, че този човек владее по-добре от него ловния занаят. Поне на теория. Но дали знаеше да стреля?

— Господин директорът сигурно е чудесен стрелец — се реши да попита най-накрая чичо Шаму.

Господин Майер сви рамене:

— Ами както го погледнете! Познавам и по-добри от мен, но все още не се оплаквам нито от очите, нито от ръката си… Все пак не съм привърженик на рискованите изстрели. Няма по-лошо от това човек да рани бедното животно, вместо да го убие без всякакви мъчения. Това се е случвало и с мен… и сега все още имам угризения на съвестта, като си помисля за онези мъчения, които бедното животно трябваше да изтърпи, докато някъде умре.

Този разговор вече беше съвсем по вкуса на чичо Шаму. За тези думи той прие швейцареца в сърцето си:

— Та моля ви се, ще се постараем да няма причина за никакви оплаквания. Утре сутринта тук ще бъде горският, който ще ви води. Избрах такъв, който знае и немски. Казва се Щауб. Много способен младеж.

Тогава господин Майер зададе един странен въпрос, който в първия момент доста изненада чичо Шаму:

— Този човек стреля ли добре?