«Когато, планинец млад, скитах на воля…»

1340
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст

Шрифты

  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

  • Аа

    Iowan

  • Аа

    San Francisco

  • Аа

    SF Serif

  • Аа

    New York

  • Аа

    Helvetica Neue

  • Аа

    Arial

  • Аа

    Georgia

  • Аа

    Times New Roman

  • Аа

    Courier

  • Аа

    Courier New

  • Аа

    Menlo

  • Аа

    SF Mono

Джордж Байрон

Когато, планинец млад, скитах на воля…

Когато, планинец млад, скитах на воля

по снежния Морден1, над тъмната степ,

и гледах как пада потокът надолу,

как гони мъгли ураганът свиреп,

без знания хитри, без сложно изкуство

и груб като мойта скалиста страна,

във себе си пазех единствено чувство —

към теб, моя Мери, към тебе една.

Любов то не беше, защото тогава

не знаех дори тая дума любов,

но същият образ сега оживява

от дните предишни, там, в края суров,

все същият образ, запазен във мене,

щастлив бях сред цяла земя-планина

и моите мисли летяха, блажени —

за теб, моя Мери, за тебе една.

Пред утрото ставах, по пътища скрити

поемах със своето куче-водач,

бучеше Дий, аз й посрещах вълните

и песен шотландска дочувах до здрач.

А вечер в леглото, със папрат застлано,

лежах и сънувах те, цял в топлина,

и думи-молитви изричах отрано —

за теб, моя Мери, за тебе една.

Уви, изоставих аз своя край беден

и няма ги вече онез младини,

и вехна сега, от рода си последен,

и спомням си само предишните дни.

Да, слава получих, но тя е горчива,

душата ми хлад и умора позна

и плача по старата болка щастлива —

за теб, моя Мери, за тебе една.

И видя ли пак връх, забит във небето,

аз виждам ония скали над Колблин,

и видя ли поглед да сгрява сърцето,

аз виждам пак погледа нежен и син,

и зърна ли светла коса да се лее,

вълниста, развята без ред настрана,

за твоите къдри златисти копнея —

за теб, моя Мери, за тебе една.

А може би време ще дойде отново

да скитам и гледам върха заснежен,

все тъй извисен неизменно, сурово,

но Мери, но Мери не ще е до мен!

Тогава прости, свят на моята младост,

ти, Дий, устремила вълна след вълна —

че нямам ни дом аз, ни истинска радост

без теб, моя Мери, без тебе една!

1807

Информация за текста

© Цветан Стоянов, превод от английски


George Byron

1807


Сканиране: NomaD, 2008

Разпознаване и редакция: sir_Ivanhoe, 2008


Публикация

Джордж Гордън Байрон

Слънце на безсънните

Стихотворения

Английска. Първо и второ издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536675331/5559-11-88


Предговор: Александър Шурбанов

Подбор: Любен Любенов

Превод: Григор Ленков, Любен Любенов, Цветан Стоянов, Александър Шурбанов, Евгения Панчева, Николай Бояджиев

Бележките са от: Юлия Стефанова

Рецензент: Александър Шурбанов

Съставител: Любен Любенов

Редактор: доц. Юлия Стефанова

Редактор на издателството: Владимир Левчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Ставри Захариев

Коректор: Евгения Джамбазова

Дадена за набор октомври 1988 г. Подписана за печат януари 1989 г. Излязла от печат март 1989 г.

Формат 70/90/32. Печатни коли 11. Издателски коли 6.42. УИК 6.97. Цена 1,28 лв.

Печат: „Георги Димитров“, София

Издателство „Народна култура“, София, 1988

Ч 820–1


THE WORKS OF LORD BYRON

Publisher by A. and W. Galignany Paris, 1822

THE POETICAL WORKS OF LORD BYRON

Lock & Co. Limited London, Melbourn and Toronto


Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/6648]

Последна редакция: 2008-04-24 10:00:00

1

Морвен — планина в Северна Шотландия. Дий — река в Абърдийншир, Шотландия. Калблин — планина в Шотландия. Бел. ред.

(обратно)


Оглавление

.

.

Комментарии к книге «Когато, планинец млад, скитах на воля…», Джордж Гордон Байрон

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства