«Племенницата на сомнамбула»

ГЛАВА I

Пери Мейсън крачеше из кантората си напред-назад с набръчкано от мисли чело, пъхнал палци в жилетката си.

— Казахте 14:00 ч, Джексън? — попита той помощника си.

— Да, сър, казах й да бъде точна.

— Вече петнадесет минути закъснение! — Мейсън погледна раздразнено ръчния си часовник.

Дела Стрийт, неговата доверена секретарка, вдигна очи от книжата пред себе си и попита:

— Защо не отказахте да я приемете?

— Защото искам да я видя. През главата на адвоката трябва да минат цял куп най-обикновени престъпления, докато попадне на нещо изключително. Естеството на този случай е такова и искам да се заема с него.

— Може ли някога убийство да бъде безинтересно? — попита Джексън.

— След като през ръцете ти са минали толкова много, мъртъвците остават без значение, а живите са, за които трябва да държим сметка.

— Но нали това все пак не е убийство? — отправи му недоумяващ поглед Дела.

— То е само догадка. Не желая да бъда повикан при свършен факт. По-добре е да бих могъл да го предотвратя. Обичам да се ровя из мотивите и омразата на хората. Убийството е кулминационна точка на човешката омраза, както бракът е върховен момент на любовта, и на всичко отгоре омразата между хората е много по-силна от любовта.

— Много интересно… — промълви тя, като му отправи изпитателен поглед.

— Без да й отговори, Мейсън замислен поднови крачките си.

— Разбира се — продължи след малко той с механичната монотонност на човек, мислещ гласно, — това, което трябва да се стори, е да се предотврати убийството, ако интуицията не ме лъже. Моят съдебен опит ме кара да гледам нещата и от друга страна; какъв странен случай ще бъде, ако сомнамбул извърши убийство, без да съзнава нищо от деянието си. Няма да има никаква злонамереност, никаква предумисъл.

— Но — изтъкна Джексън — трябва да убедите и съдебните заседатели, че клиентът ви е действувал точно така.

— Та племенницата не може ли да стори това? — спря се изведнъж Мейсън, широко разкрачен, отправил войнствен поглед към помощника си. — Не може ли тя да свидетелствува, че спейки, вуйчо и е ставал от леглото, вземал е кухненския нож и си е лягал с него?

— Така е. Тя би заявила това.

— Е, добре, какво повече искате?

— Нейните думи може да не удовлетворят журито.

— Защо не? Нещо да не е в ред у нея?

— Тя е малко странна.

— Красива?

— Да. Има обаятелна фигура и, повярвайте ми, облича я така, че да я изтъква.

— На каква възраст е?

— Не повече от двадесет и три-четири.

— Разглезена?

— Да, бих казал.

Мейсън разтвори ръце в драматичен жест.

— Ако красиво двадесет и три годишно момиче с изящна фигура не може да седне на свидетелския стол, да сложи коляно върху коляно и да убеди заседателите, че вуйчо й броди спящ, аз съм готов да преустановя практиката си още сега.

После той сви рамене, сякаш отпъждаше тази тема от главата си, и се обърна към секретарката.

— Друго ново, Дела?

— Мистър Джонсън моли да се заемете с делото за убийство срещу Флетчър.

— Абсолютно нищо не може да се направи — поклати глава Мейсън. — Това е предумишлено, хладнокръвно извършено убийство. Няма база, върху която да се изгради защита за Флетчър.

— Мистър Джонсън твърди, че можете да се позовете на неписани закони, загуба на разсъдъка на емоционална основа и…

— По дяволите приказките му. Да допуснем, че жена му е имала някаква история с убития. Самият Флетчър е типичен женкар. Аз само съм го срещал миналата година поне половин дузина пъти из нощните заведения с червенокоси пламенни мадами по ръцете му. Тези негови разрушаващи семейството измислици са добра причина за развод, но не са никакво оправдание за убийство. Нещо друго?

— Да. Мирна Дюшен моли да сторите нещо за нея във връзка с един мъж, за когото била сгодена, а след като пипнал всичките й спестени пари, офейкал. Сега разкрила, че бил мошеник.

— Колко е отвлякъл? — запита Мейсън.

— Пет хиляди долара.

— Нека се обърне към прокурора, не към мен.

— Прокурорът може да го подведе под отговорност и да бъде осъден, но това не ще върне парите й. Тя се надява, че вие сте в състояние да го раздрусате здраво.

— — Но ти спомена, че е изчезнал, нали?

— Да, но тя го открила. Под името Джордж Питчърд, регистриран в хотел Палас и…

— Местно момиче ли е? — прекъсна я Мейсън.

— Не, дошла е тук от Рено, Невада. Проследила го.

Мейсън присви замислено очи и каза:

— Ето какво, Дела. Не ще спечеля никакви пари от мис Дюшен, защото за нея може да се направи само едно нещо и тя самата ще го направи много по-добре от който и да било адвокат. Предай й такъв съвет, заедно с моите комплименти. Ако той е търсач на женски пари, ще използува нейните за по-голям улов, ще цели много по-тлъста плячка. Ще прахоса тези пет хилядарки, за да се наконти и създаде съответна обстановка около себе си. Нека го държи под постоянно наблюдение и в момента, когато заплете пипалата си около някоя богата жена, да се намеси и го заплаши с разобличение.

— Но това няма ли да е изнудване?

— Естествено, ще е.

— Да допуснем, че бъде арестувана за това нещо?

— Тогава ще поема защитата й и то не ще и струва ни пукнат цент. Боже мой, та на какво е заприличал светът, ако една жена не може да прибегне до насилие, когато тя самата е станала жертва на същото! Кажи й…

Телефонът иззвъня. Дела Стрийт вдигна слушалката и след миг се обърна към Мейсън, като покри микрофона с длан.

— Тя е в чакалнята.

— Кажи й да чака. В името на дисциплината ще я оставя да се върти пет минути… Не, проклятие, не ще го сторя. Искам незабавно да говоря с нея! Покани я. Дела, остани. Джексън, вие можете да поработите върху отговора на онзи случай от превозната компания.

С леден глас Дела Стрийт нареди на телефонистката.

— Предайте на мис Хамър, че е закъсняла с осемнадесет минути, но може да влезе.

Като мушна под мишница една пожълтяла папка, Джексън се измъкна тихо.

Миг по-късно вратата за чакалнята се отвори и пропусна млада руса жена, облечена в плетена спортна рокля, която очертаваше контурите на тялото й така, сякаш бе по бански костюм. Тя се усмихна на Пери Мейсън и заговори така бързо, че думите излитаха от устата й почти заедно.

— О! Така много съжалявам, че закъснях.

После премести погледа си от адвоката върху Дела Стрийт. Устните и продължаваха да се усмихват, но очите й бяха хладни.

— Моята доверена секретарка мис Стрийт — представи я Мейсън. — Не я поглеждайте така! От това не ще спечелите. Тя присъствува при разговорите с клиентите и води бележки. Не е необходимо да се безпокоите, знае да държи устата си затворена. Седнете. Искала сте да ме видите във връзка с вуйчо си?

— Искате да остана без дъх, мистър Мейсън — засмя се тя.

— Нямам такова желание, а и не ви е необходимо толкова дихание, за да разказвате. Сядайте и започвайте!

Момичето понаклони леко глава на една страна, полупритвори очи, сякаш го преценяваше, и каза:

— Вие сте Лъв.

— Лъв?!

— Да, роден сте между 24-ти юли и 24-ти август, значи сте от зодията Лъв. Зодия на разпаленост, предприемчивост, магнетизъм. Направляван сте от слънцето. Имате солидно телосложение, печелите слава в опасности, но също сте способен на емоционални реакции…