Джордж Байрон
Саул
Сред облак чер излезе от земята,
от плаща му избяга светлината.
В очите от стъкло бе смърт стаена.
Без капка кръв бе всяка черна вена.
А костите му бяха оголели,
без жили и без плът, мъртвешки бели.
Излязоха от устни вцепенени
словата глухи, ветрища пленени,
и цар Саул2 се строполи тогава.
Светкавица дъба така сразява.
„Кой сега от сън дълбок
буди мъртвия пророк?
Ти, Сауле? Гледай тук
тоя вцепенен юмрук.
Аз такъв съм, но след ден
ти ще бъдеш като мен.
Ще ви срещна там отвъд —
и бащата, и синът,
и в предсказания час
свойта пръст ще смеся с вас.
Вий ще легнете в калта
със безчет стрели в гръдта,
ще се вдигне мечът сам,
за да те спаси от срам.
Комментарии к книге «Саул», Джордж Гордон Байрон
Всего 0 комментариев