«Online»

Даниела Колева

Online

Радостина преглеждаше критериите на ICQ-то. Търсеше си приятели. Зададе следващата възрастова група. Мъж. Градът, страната, езика. Кю-то посочи доста online възможности. Попадна на интересен псевдоним — DEMON. Избра си него.

Daisy (22:43 PM):

Демоне?

Demon (22:44 PM):

Dobur vechur, Daisy!

Daisy (22:44 PM):

Защо сте Демон?

Demon (22:45 PM):

Остана ми от детството. Така ме наричаха. А ти защо си Дейзи?

Daisy (22:46 PM):

Харесва ми повече от Радостина, майка ми и баща ми настоявали за радост дълго време, и съм се пръкнала аз.

Demon (22:47 PM):

Защо ме избра?

Daisy (22:48 PM):

Притрябва ми Демон. Богове колкото щеш, рядко някой си признава, че е демон.

Demon (22:49 PM):

Не богохулствай! Той е един!

Daisy (22:49 PM):

Ти вярваш ли му?

Demon (22:50 PM):

А ти не вярваш ли? Що за атеистка си?

Daisy (22:51 PM):

Май не му вярвам, не намирам за какво. Струва ми се, че сме си го измислили, колкото да има на кой да се кланяме, и за заблуда, че ще получим закрила.

Demon (22:53 PM):

Ти какво, да не си бивша комсомолска секретарка… чакай, чакай, ако не си излъгала в критериите на кю-то, си твърде млада?!?

Daisy (22:54 PM):

Не съм лъгала! На 23 съм! А ти?

Demon (22:55 PM):

Намират ми се трийсет и няколко летателни години.

Daisy (22:55 PM):

Летателни?

Demon (22:56 PM):

Като дете мечтаех да стана летец… два пъти пробвах полет, но ме спасяваха… докато накрая открих Спасителя!

Daisy (22:57 PM):

И как стана това?

Demon (22:59 PM):

Бях приключил повече от 10 години съвместен живот, но се научих да не страдам. С Негова помощ оставих това нещастие на другите!

Daisy (23:01 PM):

Всички страдаме и сме нещастни — това е почти закон. Почини си! Ние жените много уморяваме!

Demon (23:03 PM):

Вярно е, но по-приятна умора май не познавам:-)

Ти с какво се занимаваш?

Daisy (23: 04 PM):

Ще се уча да се оправям с компютри. Записах информатика, а ти?

Demon (23:05 PM):

Занимавам се с компютри.

Daisy (23:06 PM):

Значи имаме общ интерес! Ще ми помагаш ли?

Demon (23:07 PM):

Ако мога, с удоволствие:-)

Daisy (23:08 PM):

Сигурно е, че можеш повече от мен, отскоро имам компютър, родителите ми го купиха като реших да следвам.

Demon (23:10 PM):

Похвално, какви родители!

Daisy (23:11 PM):

Да… не се оплаквам. Правят каквото могат. Какво харесваш?

Demon (23:13 PM):

О,о, много неща,това е дълга тема, освен компютрите, и хубави книги, и качествени питиета, и нежна музика. И най-много някой да ме извика по кю-то!

Daisy (23:15 PM):

От дома си ли пишеш?

Demon (23:16 PM):

Да.

Daisy (23:17 PM):

И аз, но повече вечер ползвам Нет-а, иначе съседите роптаят за телефона… нали знаеш…

Demon (23:18 PM):

И аз така, значи ще поделяме мрака?

Daisy (23:19 PM):

Да, с удоволствие, ти си първият, на който попадам през кю-то.

Demon (23:20 PM):

:-)

Daisy (23:21 PM):

Какво значи това?

Demon (23:22 PM):

Това е знак за усмивка, има и други, ще ти ги покажа някой път.

Daisy (23:23 PM):

Видя ли, че знаеш много повече от мен, а аз тепърва ще се уча!

Demon (23:24 PM):

Дейзи, ще ти помагам с каквото мога, но сега трябва да приключваме, утре ставам рано. Да се чуем утре вечер по същото време?

Daisy (23:25 PM):

Да се чуем?

Demon (23:26 PM):

Добре де, да се видим, да се търсим, както ти харесва. Лека нощ!

Daisy (23:27 PM):

Лека…

* * *

Радостина постоя пред компютъра, без да обръща внимание на кю-то, което съобщаваше, че Demon e offline. Стигаше й да знае, че зад някакви си кабели, антени и сървъри, стоеше той, някъде наблизо, може би в съседния квартал…

* * *

Demon (23:03 PM):

Добър вечер, Радост! Търсила си ме?

Daisy (23: 04 PM):

Здравей Демоне, нали вчера се уговорихме по същото време.

Demon (23:05 PM):

Да, извинявай, бях зает, но сега нощта е пред нас… От вчера си мисля да те питам — къде са ти връстниците, та търсиш така?

Daisy (23:07 PM):

Посвършиха се. Някои отидоха да учат в чужбина, други избягаха пак там, трети се впечатляват от Бритни Спиърс или от коригирания бюст на не знам коя си фолк-звезда.

Demon (23:09 PM):

А ти, от какво се впечатляваш?

Daisy (23:10 PM):

От хора, с които мога да разговарям!

Demon (23:11 PM):

За какво искаш да разговаряме?

Daisy (23:12 PM):

Разкажи ми за твоя бог.

Demon (23:13 PM):

Той не е мой, а на всички! И се пише с главно „Б“!!!

Daisy (23:14 PM):

Значи си Демон повярвал в Бога?

Demon (23:15 PM):

Може да се каже. И чуй: преди да изучиш компютрите прочети Библията, и недей без вяра. Ти си млада, имаш време.

Daisy (23:17 PM):

Време за какво? Да се влюбя (такава съм била), пак да се влюбя, да се оженя, да родя 1–2 деца, да ме разлюбят, да се чувствам нещастна до края на живота си, за какво имам време?

Demon (23:19 PM):

Имаш време да повярваш в Него! За да видиш светът, чрез Него!

Daisy (23:20 PM):

Знаеш ли какво правих днес?