«Online»

Даниела Колева

Online

Радостина преглеждаше критериите на ICQ-то. Търсеше си приятели. Зададе следващата възрастова група. Мъж. Градът, страната, езика. Кю-то посочи доста online възможности. Попадна на интересен псевдоним — DEMON. Избра си него.

Daisy (22:43 PM):

Демоне?

Demon (22:44 PM):

Dobur vechur, Daisy!

Daisy (22:44 PM):

Защо сте Демон?

Demon (22:45 PM):

Остана ми от детството. Така ме наричаха. А ти защо си Дейзи?

Daisy (22:46 PM):

Харесва ми повече от Радостина, майка ми и баща ми настоявали за радост дълго време, и съм се пръкнала аз.

Demon (22:47 PM):

Защо ме избра?

Daisy (22:48 PM):

Притрябва ми Демон. Богове колкото щеш, рядко някой си признава, че е демон.

Demon (22:49 PM):

Не богохулствай! Той е един!

Daisy (22:49 PM):

Ти вярваш ли му?

Demon (22:50 PM):

А ти не вярваш ли? Що за атеистка си?

Daisy (22:51 PM):

Май не му вярвам, не намирам за какво. Струва ми се, че сме си го измислили, колкото да има на кой да се кланяме, и за заблуда, че ще получим закрила.

Demon (22:53 PM):

Ти какво, да не си бивша комсомолска секретарка… чакай, чакай, ако не си излъгала в критериите на кю-то, си твърде млада?!?

Daisy (22:54 PM):

Не съм лъгала! На 23 съм! А ти?