Робърт Бърнс
Завръщането на войника
Завърши страшната война,
небето пак сияе.
И в черно не една жена
с децата си ридае.
Напуснах лагера без скръб
след дълга бойна служба,
с войнишка раница на гръб,
богат с тъги и дружба.
Нарамил празната торба,
вървях с войнишка крачка.
Не водих аз с врага борба
със цел да трупам плячка.
За Ненси в първите лъчи
аз мислех с радост тиха,
за двете й добри очи,
които ме плениха.
И ето нашата река
и мелницата, дето
притисках нейната ръка
със нежност до сърцето.
И ей ме стигнал у дома,
пред къщата позната.
И гледам я, седи сама
и чака на вратата.
Избърсах сълзите си аз —
да плача не умея —
и с променен нарочно глас
тъй заговорих с нея:
— От тоя слънчев летен ден
ти по-красиво грееш.
И този момък е блажен,
Комментарии к книге «Завръщането на войника», Роберт Бёрнс
Всего 0 комментариев