«Протокол за семейното щастие»

Дончо Цончев

Протокол за семейното щастие

Влизам.

Тя. (Мълчи.)

Нося много.

Тя. (Гледа къде неправилно ще го оставя.)

Поглеждам я усмихнат, намигам бодро.

Тя. Уф!

Аз. Какво става тука?

Тя. Синът ти ме подлудява.

Аз. Кога?

Тя. Сега.

Аз. Какво прави той?

Тя. Не ме питай.

Аз. Ходи ли при вашите?

Тя. (Отчаяно.) Баща ми блед…

Аз. Като бик е баща ти. Онзи ден го гледах на погребението на брат му. Двайсет и три години им е разликата в полза на баща ти. А онзи, лека му пръст, имаше внуци.

Тя. Голяма полза!

Аз. Добре, във вреда на баща ти. Много ти е хубава вечерята. Голяма работа си ти, като се разшеташ из къщи. Няма такава никъде, да знаеш.

Тя. (Меко.) Нищо не ми се прави.

Аз. Защо не караш дъщеря ти да шета?

Тя. (Презрително.) Тя ли?

Аз. Разбира се. Навремето двайсетгодишна мома е въртяла цялата голяма къща.

Тя. (Снизходително.) Абе какво знаеш ти…

Аз. Разни работи. Повечето — готини.

Тя. Ох!…

Аз. Стефане, сипи ми бира. Много те бива да сипваш бира.

Той. (Сипва ми бира с удоволствие и старание.) Пак с пяна, нали?

Аз. Да. Браво, моето момче. Голяма работа си ти.