«Страх ме е, много е хубава»

Диана Иванова

Страх ме е, много е хубава

Често различните случки го водеха към постоянната мисъл за сина му — малкият, шестгодишен син, който жена му остави, след като изчезна завинаги в мрачината на онази нелепа катастрофа. Синът

притежаваше някакво чувство и усещане, което беше наследил от майка си. С присъщата за шестгодишните деца спонтанност, Кирил се дивеше страшно на едно осемнадесетгодишно момиче от съседната улица. Видеше ли я, припкаше бързо у дома си и изричаше: „Тате, страх ме е, много е хубава“.

* * *