Иван Вазов
На един отговор
Тъй е, брате; всичко днеска в нас съзира се, че гасне,
равнодушье навсъде е; глас и звуци гръмогласни
не го стряскат от сънят.
Всуе толкова надежди, що изпълниха сърцата,
че живот светлив щем видим да огрей земята,
що е дала нам денят!
Навсъде е студ и дрямка, дрямка жалостна, злокобна,
тишина дълбока влада, що прилича да е гробна,
тъй дълбока е она!
Всред всеобщето вълненье, векът ни що причинява,
всред промените чудесни нищо в нас се не менява;
всред светлик… е тъмнина!
Глухо! Глас на естеството, всемогъщий глас на века,
глас на времена минали и на бъдащност далека
тоя сбраний, силен глас,
що на толкоз мъртви наций във сърца огън възпали,
кой би могъл да възбуди и дъбравите заспали,
е бездушен… ням за нас!
Що е тоя мрак тъжовен, небосклон ни що стъмнява?
Ил е вятър мразовити, що в души ни вледенява
чувства висши, техннй жар?
Благородните стремленья отзив нийде не намират;
те от светъл извор биват, но загасват, но умират,
Комментарии к книге «На един отговор», Иван Вазов
Всего 0 комментариев