„Криво седи, право съди
стар кадия: —
не оставя на мир село
луд гидия!
Не е лудо като други
от селото —
тамбура му яворова
на бедрото.
Рано утром млад гидия
почва леко,
свири леко, а се чуе
надалеко;
надалеко по полето
до жътварки —
сърпи пущат и зафърлят
паламарки.
Плясват ръце и залавят
хоро вито —
извиха се, изтъпкаха
златно жито…
Дойде пладне, лудо-младо
не почива,
колко свири, толкоз повеч
зле отива:
че се чуе до невести
на реката —
те забравят бухалките
и платната,
та на хоро се залавят
пощурели,
дойде порой и отвлече
платна бели…
Падне вечер, луд гидия
не престава —
на бабите край огнище
мир не дава;
насам, натам — унесат се
в глас далечен;
огън гасне — все зелника
недопечен!“
Криво седи, право съди стар кадия:
„Скоро тука тамбурата, луд гидия.
Де, да видим що е това за свят чудо,
как тъй става старо — младо, младо — лудо.“
Занаглася тамбурата момко млади —
стар кадия по брадата се поглади;
дръпна лудо теловете за налука —
стар кадия кравай мустак позасука;
ей го спрепна, ей го метна изведнъжка —
че се сепна кадиево сърце мъжко;
и непочнал истинската луд гидия —
на юнашки нозе рипна стар кадия:
сви, изви се чак от подът до тавана! —
паницата с мастилото от дивана
и торбите с харзували по стените,
като пилци полетяха из мъглите…
„Свири, свири, бог убил те, луд гидия,
божа дарба не заптисва стар кадия!
Свири, струвай старо-младо, младо-лудо:
що е божа дарба — то за свят е чудо.“
Информация за текста
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Набиране: Силвия Гогова и Виктор Гугушев
Публикация
П. П. Славейков, Събрани съчинения в осем тома, том 1. Български писател, С. 1958.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/6619]
Последна редакция: 2008-04-22 10:00:00
Комментарии к книге «Луд гидия», Пенчо Славейков
Всего 0 комментариев