„Криво седи, право съди
стар кадия: —
не оставя на мир село
луд гидия!
Не е лудо като други
от селото —
тамбура му яворова
на бедрото.
Рано утром млад гидия
почва леко,
свири леко, а се чуе
надалеко;
надалеко по полето
до жътварки —
сърпи пущат и зафърлят
паламарки.
Плясват ръце и залавят
хоро вито —
извиха се, изтъпкаха
златно жито…
Дойде пладне, лудо-младо
не почива,
колко свири, толкоз повеч
зле отива:
че се чуе до невести
на реката —
те забравят бухалките
и платната,
та на хоро се залавят
пощурели,
дойде порой и отвлече
платна бели…
Падне вечер, луд гидия
Комментарии к книге «Луд гидия», Пенчо Славейков
Всего 0 комментариев