Живеел един цар, който имал ловец. Веднъж ловецът отишъл за дивеч. Дълго ходил, търсил, нищо не убил. Вече решил да се прибира, когато видял на едно дърво птица. Стрелял с лъка си, свалил я от дървото, взел я и я турил в пазва. Неочаквано птицата се превърнала на прекрасна девойка; ловецът се смаял, когато видял девойката до себе си.
— Коя си ти? — пита я той.
— Аз съм птицата, която ти хвана — казва девойката.
— Ти трябва да ми станеш жена.
— Добре — казва тя, — само че не ме води при царя си, защото ще ме отнеме от теб. Ако пък трябва да ме заведеш, ето какво ще сторя: като наближим до царя, ще се превърна на грозотия, тогава той ще изпъди и теб, и мен, и ще живеем заедно в твоя дом.
Ловецът се съгласил и те отишли при царя. Царят видял грозотията и казва:
— Кой ти я натрапи, защо ти е?
Ловецът рекъл:
— Аз се ожених за нея.
Това не се харесало на царя, той изпъдил и ловеца, и жена му, но щом само се отдалечили от двореца, тя пак се превърнала на хубавица.
Заживял ловецът с младата си жена сговорно и щастливо.
Минало време. Царят научил, че ловецът има жена-хубавица, повикал го и му дума:
— Или ми дай жена си, или ми донеси „да, не, никога“.
Ловецът навел глава, върнал се тъжен в къщи. Разказал на жена си какво му заповядал царят. Жена му рекла:
— Иди при дървото, на което бях кацнала аз, свържи метличка от клонките му, вземи я със себе си, тя ще те заведе където трябва.
Ловецът отишъл. Свързал метличка от клонки, сложил я на земята. Метличката полетяла напред като вятър, ловецът забързал подире й. Тя го завела в подземното царство. Там ловецът намерил бащата на царя и му казва:
— Синът ти ме изпрати за „да, не, никога“. Научи ме какво да правя.
Бащата на царя отвърнал:
Комментарии к книге «Грузинска приказка (Грузинска приказка)», Троянски
Всего 0 комментариев