«Ясновидството на държавническия поглед»

Шири се приказка, че на твореца са нужни един процент талант и деветдесет и девет процента труд. Улавям дидактичната струя и разбирам ползата от нея в някои случаи и все пак ще кажа, че там, където се срещаме с истински достижения на духа, а не с техните ерзаци, налице са по сто процента и от двете. Как в противен случай Мутафчиева би могла да стои вече толкова години в челото на двайсетината учени-османисти в света и в същото време да напише епопеите „Летопис на смутното време“ и „Последните Шишмановци“, философско-морализаторския роман „Случаят Джем“, дилогията предупреждение „Алкивиад Велики“ и „Алкивиад Малки“, художествено-биографичните изследвания „Книга за Софроний“ и „Образ невъзможен“, съкровените изповеди „Бомбите“ и „Белия свят“ и още дузина книги, които я нареждат сред най-популярните ни писатели.

В произведенията й с исторически сюжети най-голяма стойност има съвременният (не осъвремененият!) зрителен ъгъл, през който авторката поглежда на древните събития, образи, взаимоотношения, страсти, идеали. Чрез него тя внася актуалната си оценка за миналото и така подпомага духовното самопознаване, себеутвърждаването и моралното възпитание на днешния човек.

Мутафчиева владее до виртуозност закономерностите на историческия ход и фактологията, съобразява се с тях, следва ги, движи се според изискванията им, но не им остава изцяло подчинена. Тя извисява повествованието над техните владения, извежда го до допустимото, до вероятното. В произведенията си борави с еднаква охота и с документа, и с онова, което е непредвидено, но е възможно. Белетристката не се бои откровено да заяви: „в световната игра е спечелила законно място и случайността“, поради което отрежда определена роля на фантазното, даже на трансцендентното в реалистичната творба, каквато е „Предречено от Пагане“. Тук пророчеството, без да бъде център на книгата, е станало изходна точка, мотор, който е задвижил разказвателната струя. Изведено и в заглавието, то придава елемент на предопределеност, на съдбовност, на свръхестествена, божествена намеса (което не противоречи, а е в пълна хармония с езическото суеверие на варварите) в избора на място за основаване на новата българска държава в иначе рационално отстояваното решение на хан Аспарух, узаконено както от непоколебимата му власт, така и от хилядите жертви на народа.