Ръдиард Киплинг
Песента на мъртвите
Чуйте: говори Смъртта! Пеят мъртвите своята песен —
там, на Север — заспали в снега, с дух към
Полюса все тъй понесен.
Мъртвите пеят от Юг — в огнен пек, сред
прогнили копита,
гдето дингото вие в праха на пресъхнали речни корита.
Пеят от Изток — в леса с гнилодишащи смрадни каверни,
гдето лае гибонът в дола и се валят туловища черни.
Пеят от Запад — в степта, от Каньона на Жълтите суши,
гдето в стана им, сит от лешта, росомахът
гробовете души.
Чуйте: говори Смъртта!
I
Със мечти по детски чисти, сред задушния град,
ний жадувахме простори, хоризонти непознати.
През Мълва, Прозрение, Сила, Жад за власт и за ред
властен Дух (не дух човешки) ни изведе напред.
Както млад лос — както млад бик — се откъсва — сами,
с детска вяра ний поехме към далечни земи.
Сетне къшей — сетна глътка — сетен въглен в жарта —
с детска вяра ний заспахме пред зова на Смъртта —
Върху жив риф — на недраг бряг — върху спечен пампас,
за да тръгнат след кръвта ни синовете след нас.
След кръвта ни! След кръвта ни! Коренът е полят-
Комментарии к книге «Песента на мъртвите», Редьярд Джозеф Киплинг
Всего 0 комментариев