Чуйте: говори Смъртта! Пеят мъртвите своята песен —
там, на Север — заспали в снега, с дух към
Полюса все тъй понесен.
Мъртвите пеят от Юг — в огнен пек, сред
прогнили копита,
гдето дингото вие в праха на пресъхнали речни корита.
Пеят от Изток — в леса с гнилодишащи смрадни каверни,
гдето лае гибонът в дола и се валят туловища черни.
Пеят от Запад — в степта, от Каньона на Жълтите суши,
гдето в стана им, сит от лешта, росомахът
гробовете души.
Чуйте: говори Смъртта!
I
Със мечти по детски чисти, сред задушния град,
ний жадувахме простори, хоризонти непознати.
През Мълва, Прозрение, Сила, Жад за власт и за ред
властен Дух (не дух човешки) ни изведе напред.
Както млад лос — както млад бик — се откъсва — сами,
с детска вяра ний поехме към далечни земи.
Сетне къшей — сетна глътка — сетен въглен в жарта —
с детска вяра ний заспахме пред зова на Смъртта —
Върху жив риф — на недраг бряг — върху спечен пампас,
за да тръгнат след кръвта ни синовете след нас.
След кръвта ни! След кръвта ни! Коренът е полят-
и плодът напира вече в напъпилия цвят.
След кръвта ни! Тя ви чака при последния гроб,
за да чуе ек и тътен от човешки потоп.
След кръвта ни! След кръвта ни! Семе е всяка кост!
Костите ни вред по пътя са към вашите мост!
Когато Дрейк стъпи на Хорн
1 и Англия в мощ възсия,
в морета без флаг, в земи без маяк
(И Англия в мощ възсия!)
И вечно открит ще е той —
в ден ярък и в черна нощ,
щом боцмана стар залага на зар
живота си в мир и бой
(В ден ярък и в черна нощ)
И той ще пребъдва така
но нине до веки веков,
щом юнгата млад за бряг непознат
щастлив посреща смъртта
(От нине до веки веков!)
II
С наситена стръв, но жадно за кръв,
морето ни дава знак —
и няма вълна, не мила трупа
на някой наш моряк;
Най-смелите спят с погълната плът
в акулския жертвен храм…
Щом с кръв се купува господството-
платили сме с кръв — до грам!
Чернее сега при прилив брега
от мачти или гребла;
Белее сега след отлив брега
от кости или тела.
Белее брега, осеян с тела
от Темза до Порт Непал-
Щом с кръв се купува господството,
Щом с кръв се купува господството,
платили сме своя дял!
Но свойто море да храним добре
е дълг и съдба за нас —
тъй както преди — в „Сърната“
3 на Дрейк;
с последния глух талаз —
понесъл греди, тела и звезди
към врящата Адска глъб…
Щом с кръв се купува господството,
Щом с кръв се купува господството,
Щом с кръв се купува господството,
престолът бе твърде скъп!
Печат: ДФ „АБАГАР“, В. Търново
„Когато Дрейк стъпи на Хорн“ — Има се предвид знаменитият английски мореплавател от елизабетинските времена Сър Френсис Дрейк (1540–1596) и неговото плаване около Америка, по време на което бил открит нос Хорн. /Б.пр./
„…нашият Дом“ — Характерно за Киплинг отъждествяване на Британската империя с масонска ложа. /Б.пр/
„Сърната на Дрейк“ — „Златната сърна“ — название, което Френсис Дрейк дава на своя кораб, когато достига Магелановия пролив. /Б.пр./
Комментарии к книге «Песента на мъртвите», Редьярд Джозеф Киплинг
Всего 0 комментариев