там е дяволски чист
и фъртуни навяват
къдели малки!
Този човек бил авантюрист
от най-висока
екстрена марка.
Бил той изящен
поет при това.
Малка, но ловка
сила имал.
И една четирийсетгодишна жена
наричал мръсница
и своя любима.
Щастлив съм — казвал —
с ловък ум и ръце.
А несръчните
са нещастници известни.
Нищо, че често
на мойто сърце
причиняват мъка
фалшивите жестове.
В бури, в жестоки,
в страшни беди,
в плен на мъчителни
мисли и чувства,
да имаш усмихнат, безгрижен вид
то е най-висше в света изкуство.“
Черни човече,
та ти хитруваш!
Нали нямаш службата
на водолазите.
Твоят поет не ме интересува.
За друго, моля,
чети и разказвай.
Черния човек
блещи в мене гледец
и очите му бълват
Комментарии к книге «Черният човек», Йорданов
Всего 0 комментариев