Друже мой, друже мой,
аз съм много и много болен.
Сам не знам откъде е дошла болестта.
Сякаш вятър свисти
над полята безлюдни и голи
и засипва ума ми
с алкохол, като с жълти листа.
А главата ми маха с уши,
както птица с крилата.
На врата й увисват
краката ми, вече без мощ.
Черния човек,
черния, черния,
черния човек
сяда до мен на кревата,
черния човек
не ми дава да спя цяла нощ.
Черния човек
носи книга със гнусни страници
и гъгнещ над мен,
като над мъртъв монах,
ми чете за живота
на някакъв негодник и пияница
и всява в душата ми мъка и страх.
Черния човек,
черния, черния.
„Слушай, слушай —
мърмори ми той, —
има в книгата ценни
мисли и планове.
Славно живял е
нейният герой
в страна на ужасни
крадци и шарлатани.
Декемврийският сняг
Комментарии к книге «Черният човек», Йорданов
Всего 0 комментариев