Джордж Байрон
В деня на разрушаването на Ерусалим от Тит1
I
От хълма над купола нявга свещен
видях те, Сион, от Рим покорен.
Сетно слънце се скри, сетен поглед назад
хвърлих аз, осветен от горящия град.
II
Потърсих дома си и храма велик,
За бъдното робство забравил за миг,
ала само юмруци в окови видях
и светините свидни, превърнати в прах.
III
Тук залеза често бях гледал така
да хвърля позлата със щедра ръка
и по храма да гаснат последни лъчи
все пред моите жадни за хубост очи.
IV
На същия връх застанал бях пак,
но без да се усетя, че спуска се мрак.
О, защо гръм не блесне и цял легион
не рухне безжизнен пред твоя амвон?
V
Няма идол фалшив да петни тоз олтар,
де Йехова единствен е бил господар.
И макар да са пръснати твоите деца,
вечно властваш ти, Господи, в наште сърца.
1815
Информация за текста
© Евгения Панчева, превод от английски
George Byron
1815
Сканиране: NomaD, 2008
Разпознаване и редакция: sir_Ivanhoe, 2008
Публикация
Джордж Гордън Байрон
Слънце на безсънните
Стихотворения
Комментарии к книге «В деня на разрушаването на Ерусалим от Тит», Джордж Гордон Байрон
Всего 0 комментариев