«По пътя»

Бойко Бетов, Светлана Фидосиева

По пътя

Упоен от сянката на дърветата пътя се бави, преминавайки през гората.

После излиза на слънце. Гърба му се напуква и той сваля влагата, като змия кожата си, в тънки люспици кал. След това наминава покрай младите слънчогледи. Пооглежда ги. Избира си един хубав сноп и… изведнъж завива внезапно в обратна посока. Грабва ги в шепи и прави букет за слънцето.

Младите дървета покрай пътя гледат този тържествен жест и понеже са още много млади, като деца в своето непостоянство, хвърлят ту слънце, ту сянка.

Вятъра се промушва през редките им клони и се опитва да откъсне сенките им от земята, но се чува само плясък на криле. Локвите пък на пътя пресъхват бавно, толкова бавно, че чак се чува пресъхването им в шепота от мърдането на малките камъчета, останали на сухо при изпарението на водата.

Радвам се. Зеленея като онези слънчогледи, които са подарени от пътя на слънцето.