«Баба Меца и Заю Баю»

Ран Босилек

Баба Меца и Заю Баю

Нарамила Баба Меца торба с круши. Тръгнала из гората. Срещнал я Гарванчо.

— Къде, Мецо?

— При човека.

— Защо ти е потрябвал?

— Да ми пази мечетата, когато ходя из гората.

— Какво ще му дадеш?

— Тия круши в торбата.

— Дай на мене само три крушки, Бабо Мецо, и аз ще ти пазя малките мечета.

— Умееш ли да ги заиграваш, да им пееш?

— Умея, как да не умея. Ей така: Га-га-га, га-га-а! — загракал гарванът.

— Не ставаш за тая работа — рекла мечката и отминала.

Срещнало я магарето.

— Къде, Мецо?

— При човека. Ще го викам да ми бави мечетата.

— Какво ще му дадеш?

— Торба круши.

— Дай на мене три круши. Ще ти свърша работа. Не ти трябва човекът!

— Знаеш ли да заиграваш малки мечета? Умееш ли да им пееш?

— Как да не умея, Мецо. От мене по-гласовит певец няма: „A-a, a-a а-ик!“ — заревало магарето.

Мечката си затулила ушите. Отминала. Срещнал я Заю Баю.

— Къде, Мецо?

— При човека. Диря го да ми гледа мечетата, кога отивам из гората.

— Какво ще му дадеш?

— Торба круши.

— Дай ги на мене. Аз по-добре ще ти пазя мечетата.

— Можеш ли?

— Как да не мога. И хората все мене търсят да им заигравам децата.

— Умееш ли?