П. Г. Удхаус
Джийвс и проблемите на Фреди
— Джийвс — надникнах аз един ден в стаята му. Току-що се бях прибрал от клуба. — Не искам да ти нарушавам спокойствието, но…
— Да, сър?
— Ще ми се да разменя няколко думи с теб…
— Да, сър.
Той подреждаше Устъровия багаж в добрия ми стар куфар, тъй като ни предстоеше летуване на море. Щом го заговорих, веднага се изправи и ме загледа, пръскайки се по шевовете от почтителност и усърдие.
— Джийвс — продължих аз. — Един мой приятел си има неприятности.
— Нима, сър?
— Познаваш ли господин Буливънт?
— Да, сър.
— Тази заран отидох да хапна в „Търтеите“ и го сварих там, сврян в най-тъмното кьоше на пушалнята, посърнал като роза в ранна есен. Това естествено ме изненада. Знаеш го колко е слънчев. Душа на компанията ни.
— Да, сър.
— Самата радост, бих казал.
— Точно така, сър.
— Та аз го поразпитах и той ми обясни, че се е скарал с годеницата си. Нали знаеш, че е сгоден за Елизабет Викърс?
— Да, сър. Спомням си, че прочетох съобщението в „Морнинг поуст“.
— Да, но вече не е. Не ми каза какъв е поводът за скъсването, но важното в случая е, че тя е анулирала предстоящото спортно събитие. Не му позволявала дори да я наближи, отказвала да говори с него по телефона и му връщала писмата неотворени.
— Крайно неприятно, сър.
— Трябва да направим нещо, Джийвс. Въпросът е — какво?
— Твърде ми е затруднително да направя в момента някакво конкретно предложение, сър.
Комментарии к книге «Джийвс и проблемите на Фреди», Пэлем Грэнвилл Вудхауз
Всего 0 комментариев