«Богатият варварин»

Айрис Йохансен

Богатият варварин

ПРОЛОГ

БЕЛАЖО, ТАМРОВИЯ

Април, 1797

Нима щеше да умре?

Тес чувстваше, че с всяка измината секунда потъва все по-дълбоко и по-дълбоко в тресавището. Калта бе стигнала почти до раменете й и продължаваше да пълзи нагоре. Господи, как не искаше да умре, да потъне в тази мръсна тиня и никога повече да не изплува!

Всичко стана толкова бързо…

Аполон изскимтя и за сетен път се опита да се пребори с невидимата сила, която го теглеше надолу.

Не, не биваше да умира. Станеше ли това, Аполон също щеше да загине и всичко щеше да се окаже безсмислено.

Тес притегли кучето към себе си и го погали по издължената муцуна:

— Шшт. Всичко е наред, момчето ми. Ще измисля нещо.

— Интересно какво?

Обзе я опияняваща радост, когато се обърна и видя братовчед си Саша, изправен върху коня си, на няколко метра от нея. Явно днес имаше късмет. Не само че тя и Аполон нямаше да умрат, но можеше и всичко да й се размине. Саша Рубинов беше различен от всички възрастни, които тя познаваше. Макар да беше почти на двадесет и пет, а тя едва на дванадесет, той не се отнасяше пренебрежително към нея и посрещаше лудориите й по-скоро със смях, отколкото с гняв.

— Не мога да се измъкна. Саша. Клонът се счупи и аз…

— Какво, по дяволите, е това?

Към Саша се приближи друг конник и Тес го погледна с нетърпение. Нима не виждаше, че сега не е време за разговори?! Това беше новият приятел на Саша от онази варварска страна отвъд границата. „Златният варварин на Саша“, бе чувала да го нарича баща й и това й се струваше странно, тъй като с този меден загар на лицето, с тези тъмни очи и коси, той по-скоро изглеждаше бронзов, отколкото златен. Тес отново погледна братовчед си и извика:

— Саша, ще ни измъкнеш ли най-после оттук?

Саша се усмихна:

— Ей сега.

После се обърна към мъжа, който беше спрял до него:

— Гален, предполагам, че все още не са те представили на моята млада братовчедка, нали? Шейх Гален Бен Рашид, позволете ми да ви представя Нейно височество Тереза Кристина Мария Рубинов. Искам да ви уверя, че обикновено не е толкова мръсна, колкото сега — той смръщи вежди, докато размишляваше върху твърдението си — Макар че като се замисля за това…

— Саша!

Калта беше стигнала до гърлото й и тя вече с мъка задържаше муцуната на Аполон над гъстата тиня.

— Хайде, стига си ме мъчил!

— Идвам, идвам — каза той, слезе от сивата кобила и започна да се оглежда за клон. — Дано после не забравя да накажа гувернантката ти, братовчедке.

След тези думи отново се обърна към Гален:

— Представяш ли си, вече е на цели дванадесет години, а явно още не може да прочете голямата табела на дървото с надпис „Опасно за живота“.

— Аз мога да чета! — възмутена протестира Тес. — И познавам тази гора по-добре от теб. Всичко стана заради Аполон. Падна в калта и започна така да се мята, че потъна още повече. Тогава аз му протегнах клончето от онова дърво и…

— А защо ти трябваше да тръгваш след него? — въздъхна Саша, като вдигна един клон и го погледна, за да види дали е здрав. — Постъпила си много глупаво, Тес.

— Нима можех да го оставя да умре? — Калта вече беше стигнала почти до брадичката й и тя усети как страхът сковава гърлото й. — Възможно ли ти е все пак… да побързаш?

Саша протегна клона над калното блато, но не я достигна с няколко сантиметра.

— Хайде, ще успееш. Пусни кучето, съвсем бавно тръгни напред и се хвани за клона. Аз ще те изтегля.

Клонът изглеждаше достатъчно здрав, а и тя знаеше колко силен е Саша. Само миг и можеше отново да е в безопасност върху твърдата земя. Погледна с копнеж към спасителния клон.

После поклати глава:

— Не, не мога да оставя Аполон. Ще се размърда и ще потъне Трябва да измислиш нещо друго.

Усмивката изчезна от лицето на Саша:

— Хайде, не бъди глупава, Тес. Няма време. Та той е само едно куче! Ти самата ще потънеш след няколко минути!

Внезапно я обзе паника и сълзи опариха очите й. Значи щеше да умре въпреки всичко.

— НЕ МОГА да го оставя!

Саша започна да проклина.

— Остани на мястото си, без да се движиш.

Тези думи принадлежаха на другия мъж. Гален Бен Рашид съблече елегантната си дреха от тъмносин брокат и я остави върху лъка на седлото. После скочи от коня.

— Опитай се изобщо да не мърдаш, докато не ти кажа.

Той измъкна черните си лъскави ботуши и ги хвърли настрани.

— Нима ще влезеш в блатото заради това упорито хлапе? Не, приятелю, това е мое задължение!

Гален се усмихна:

— Хубава работа! Как ще гледам принца на царството, потънал до ушите в тиня? Остави на мен. На един разбойник и дивак нищо няма да му стане, ако се поизкаля малко. Все пак дръж клона напред. Нека ни е подръка за всеки случай.

Гален нагази в блатото. Беше огромен мъж, тежеше много повече от Тес и моментално потъна до колене. Когато стигна до нея, калта вече го бе обгърнала до пояс.

— Дръж здраво кучето — каза Гален, като протегна ръка и я сграбчи за кръста. — И не се опитвай да ми помагаш.

После леко я повдигна и извика:

— Клонът, Саша!

Тес промърмори нещо успокоително на Аполон и спусна ръката си от врата към тялото му.

— Ами ако главата му потъне? Няма да може да диша!

— Ей сега ще се измъкнем оттук. Все пак по-добре се погрижи самата ти да дишаш.

— Аз съм отговорна за Аполон. За мен ще се погрижиш ти.

— Нима?

— Да.

Тес вече не се съмняваше, че е спасена. От момента, в който Гален обгърна кръста й и започна да я тегли към твърдата земя, у нея се появи странно усещане, че е в пълна безопасност. Тя вдигна глава и срещна погледа му:

— Зная, че няма да ме оставиш.

Ръцете му инстинктивно я притиснаха:

— Разбира се, че няма да те оставя — отвърна той и отмести поглед от нея. — Вече ми създаде достатъчно главоболия, за да си позволя да те изтърва. Още няколко сантиметра и ще можем да се хванем за клона, а след това Саша ще ни издърпа.

— Сто пъти по-добре, отколкото ако трябваше да влизам в тази мръсотия — усмихнато извика Саша. — И без това никога не съм обичал да се въргалям в калта. Знаеш ли, Гален, като си помисля, имам чувството, че всъщност ти направих услуга. В Седикхан едва ли би ти се случило такова приключение. Разбира се, ти също притежаваш пясъчни дюни, но какво…

— Клонът!

Саша протегна клона малко по-напред и Гален го сграбчи със свободната си ръка.

Принцът се наклони назад, за да има по-стабилна опора, и започна да ги тегли. След минута вече помагаше на Гален да излезе от тресавището.

— Мили боже! — възкликна Саша и започна да се превива от смях. Приятелят му беше покрит от главата до петите със сивкавокафява кал. — По дяволите! Направо си възхитителен! Ако сега те видеха отнякъде твоите скъпи приятелки, едва ли щяха да са толкова нетърпеливи да споделят леглото ти!

— А може би е точно обратното — отвърна Гален, обърна се и спусна Тес на коравата земя. — Бъди сигурен, че не безупречната ми външност е онова, което ги кара да си разтварят краката.

— Ти си непоправим циник. И нямаш никакво доверие в нежния пол.

Гален погледна многозначително към Тес:

— Такива разговори не са за пред деца.

— Нея ли имаш предвид? — поклати глава Саша. — Тес може и да е дете, но съвсем не е невежа. Тя отрасна в двореца и достатъчно е слушала такива неща.

Той се обърна към нея:

— Нали, хлапе?

— По-късно ще говорим за това. По-добре сега ми помогни — отвърна тя, тъй като в момента се опитваше да извади Аполон от калта.

Гален я побутна настрани, хвана кучето и го изтегли от блатото.

Животното веднага му се отблагодари, като разтърси гъвкавото си тяло и целия го изпръска с кал.

— Неблагодарна отрепка! — изруга Гален и избърса мръсотията от бузата си.

— Не го направи нарочно! — бурно защити животното Тес. — Кучетата винаги правят така. Не можеш да очакваш…

Тя внезапно се обърна към Саша и го погледна разгневена: