Иван Вазов
Българинът в Букурещ
I
Букурещо чудний,
о, боерский град,
шумен, многолюдний,
хубав и богат.
Тебе тука лея
ситни стихове,
тебе, граде, пея
в тия часове;
всичко в теб се пери
сред шум, трясък, бой
и въздух трепери
в Поду Могошой.
II
Ето че се спира
странник удивлен,
гледа и се взира
смаян, заглушен.
Гледа непознати
вещи, чудосий,
среща с? брадати
хора с паларий.
В лавките кристални
скъпотий лъщът,
в улици безкални
каляски трещът.
Ей там се навалят,
тук бързо търчат,
ту шапките свалят,
ту шумно гълчат.
Тоз пристига, сгазва
пътник ил съсед,
пардонът му казва
и бяга напред.
III
Но ей друга гледка:
в пъстро деколте
гиздава гризетка
в пътя полете.
Гледа бели плещи,
стан и нежен врат,
но биржар: пазещи! —
вика му отзад.
Бяга он от тука
със потайна скръб,
със тогоз се чука,
друг го муши в гръб.
IV
Вечер, кат лампади
слънцето менят,
широките стради
по-силно гърмят.
В бричките разкошни
дамите лъщът
и кат визий нощни
губят се в шумът.
Млади тук и стари
тръгват на разход,
градини, булвари
се пълнят с народ.
Пищните отели
бляскат във огън,
навред загръмтели
шум, музики, звън.
Но някои красни
от шум се бойът
и вече безгласни
с амурите спйът.
V
Ей ни в Чишмеджиу!
Лабиринт горист,
сенки, самотия,
вир кристален, чист!
Народът в алеи
се разхожда с шум
и в въздух се лее
сладостен парфум.
Музика гръмлива
весело ехти
и духа упива
в най-страстни мечти.
Хубави Диани,
всите a’la bras,
пълнят с обаянье
таз страна добра.
Тамо до буфета
мъжете седът,
чай, бира, кафета
пият и гълчът.
Какъв вид! А ето
сред лъскавий свет
деколте напето
с най-нежен корсет.
Кокетка се лута
и иде насам,
но в тая минута
усмихна се там.
И ето почтено
един офицер
с копи позлатено
става й кавалер.
А татък в гъстака
през тихият вир,
де в сенките, в мрака
владей вечен мир,
ти можеш угади,
съгледа едвам
някои дриади,
що крият се там!
VI
Тука за жената
още думи две:
тя краси земята,
ангел — пък небе.
Ак и тъй прехвален,
но без красний пол,
Букурещ е кален,
подивял и гол.
VII
Късно веке става!
Време е за сън,
мен ми се доспава:
из театра вън!
Ламби светят, бляскат,
улици гърмят,
камшиците пляскат,
каруци трещът.
Пиенци лудуват,
народ кат порой,
биржарите псуват,
вик, плясък и бой.
Брат губи сестра си,
а майка — синът,
тоз пуща жена си,
а тя пък — мъжът.
Но ней се обажда
конте изведнъж
и нежно замяща
любезният мъж!
VIII
Комментарии к книге «Българинът в Букурещ», Иван Вазов
Всего 0 комментариев