Иван Вазов
Българинът в Букурещ
I
Букурещо чудний,
о, боерский град,
шумен, многолюдний,
хубав и богат.
Тебе тука лея
ситни стихове,
тебе, граде, пея
в тия часове;
всичко в теб се пери
сред шум, трясък, бой
и въздух трепери
в Поду Могошой.
II
Ето че се спира
странник удивлен,
гледа и се взира
смаян, заглушен.
Гледа непознати
вещи, чудосий,
среща с? брадати
хора с паларий.
В лавките кристални
скъпотий лъщът,
в улици безкални
каляски трещът.
Ей там се навалят,
тук бързо търчат,
ту шапките свалят,
ту шумно гълчат.
Тоз пристига, сгазва
пътник ил съсед,
пардонът му казва
и бяга напред.
Комментарии к книге «Българинът в Букурещ», Иван Вазов
Всего 0 комментариев