«Клетниците»

Дотогава, докато по силата на установените закони и нрави ще съществува социална обреченост, която изкуствено създава пъклени условия в разцвета на цивилизацията, дотогава, докато не намерят разрешение трите основни проблема на нашия век: принижението на мъжа поради безправното положение на пролетариата, падението на жената поради глада и притъпяването на детето, поради невежеството или с други думи казано, дотогава, докато на земята ще съществува мрак и нищета, подобни книги няма да бъдат може би безполезни.

Виктор Юго, Отвил-Хаус,

1 януари 1862 г.

ФАНТИН

ГЛАВА I

ГОСПОДИН МИРИЕЛ

В 1815 година Шарл-Франсоа-Биенвеню Мириел беше епископ на Дин. Беше почти седемдесет и пет годишен.

Как бе живял на младини? Никой не би могъл да отговори на този въпрос: Знаеше се само, че през 1804 година той бил енорийски свещеник в Бриньол. Вече възрастен, живеел уединено.

Малко преди коронацията на Наполеон някаква незначителна работа във връзка с енорията му го довела в Париж. По този повод се обърнал за подкрепа към кардинал Феш, вуйчо на Наполеон. И ето че веднъж, когато императорът дошъл да споходи вуйчо си, енорийският свещеник, който чакал в приемната, се срещнал очи в очи с негово величество. Наполеон се обърнал към него и го запитал рязко:

— Кой сте вие, добри човече?

— Ваше величество — отвърнал отец Мириел, — пред вас стои най-обикновен смъртен, а пред мене — велик човек. Това е полезно може би и за двама ни.

Още същата вечер императорът попитал кардинала за името на свещеника и не след дълго Мириел научил с изненада, че е назначен за епископ на Дин.

Господин Мириел живееше в Дин със сестра си, госпожица Батистин, десет години по-млада от него и с госпожа Маглоар, икономка на негово преосвещенство.