Иван Вазов
Копнеж на един свят
— Брате мой, брате мой!
— Що скърбиш, бедна твар?
— Твар не съм, а сърце,
що гори, що жадней
кат потоп да залей
целий свят с любовта си.
— Що въздишаш, сърце?
— Сърце не — аз съм ум,
кой небесното було
иска да раздере —
да узнай, да съзре
тайний извор на всичко,
що се движи, грей, мре…
— Брате мой, брате мой!
— Що тъгуваш, ум горд?
— Ум не съм, а съм дух,
дух крилат, кой ламти
да лети, да лети
из незнайният хаос,
из пространний всемир,
дори трай вечността.
— Брате мой, брате мой!
— Що лудейш, чуден дух?
— Дух не съм, аз съм бог
без небе и без ад,
без кумир и без храм,
но кроя нещо славно
и добро да създам…
— Брате мой, брате мой!
— Бог тревожен, що искаш?
— Бог не съм, ами прах,
що светът не побира,
що покой не намира,
Комментарии к книге «Копнеж на един свят», Иван Вазов
Всего 0 комментариев