Ръдиард Киплинг
Томи1
Реших във кръчмата на крак да дръпна чашка
джин.
„Червени чучела не щем!“2 — посрещна ме един.
Момичетата покрай мен попадаха от смях,
Излязох вънка зачервен и в тъмното се спрях:
Така е: „Томи е мърляч, свиня, вмирисан пор…“
Но: „Мистър Аткинс е герой!“ — когато свири
сбор…
Когато свири сбор, братле, когато свири сбор…
О, „Мистър Аткинс е герой!“ — когато свири сбор.
В театъра си взех билет — тавряз кат пеленак.
На моя стол — един пиян… Цивилен — няма как!
Показаха ми най-отзад един забутан ред,
но боя почне ли, за мен — местенце най-отпред!
Защото: „Томи е мърляч! Мърляча — настрана!“
Но: „Аткинс — в специален влак!“ — започне ли
война.
Започне ли война, братле, започне ли война…
О, „Аткинс — в специален влак!“ — започне ли
война.
И гаврата с войник в мундир, покрит догоре с кал,
по-гадна е от нов мундир, а той пък е парцал.
Комментарии к книге «Томи», Редьярд Джозеф Киплинг
Всего 0 комментариев