Иван Вазов
Excelsior!
Away! Away!
Байрон
I
В пустинните усои на Стара планина
се урва възвишава чудовищно висока,
във нейното подножье провала зей дълбока,
а върха й се губи в незнайна висина.
Но случва се смел пътник, та тоя страшен връх
наима се да гони, до него да възлезне,
да се крепи на косъм над пропасти и бездни —
и ето го, че тръгва по лъскавия мъх.
Той тича нанагоре, безстрашливо, напреко,
целта му го повдига и волята крепи.
Той бърза: той борбата приима и кипи,
но урвата е права и върхът е далеко.
Той крачи, а ходът му зафаща да криви,
напъва се, стреми се, поима, дъха често,
извръща се, поглежда изминатото место
и с нова сила взима нагоре да върви.
Но скоро смелий пътник усеща се, че тегне;
той тътри се пречупен по гладките треви,
подхлъзва се, неволно за мъха се лови
ил някой корен жилав се мъчи да засегне.
Той пъпли тихо вече; настая труден час!
Една лъжлива крачка — той в ямата се сваля,
един внезапен вихър — и долу го струпаля!
Комментарии к книге «Excelsior!», Иван Вазов
Всего 0 комментариев