«Конекрадец»

Ърскин Колдуел

Конекрадец

1.

Аз не откраднах пъстрия кон на Лъд Мозли.

Всички се мъчиха да ме изкарат крадец, но всеки, който ме познава добре, ще ви каже, че такова нещо не ми се е случвало никога през живота. Мистър Джон Търнър всичко ще ви разкаже. Работил съм при него с малки прекъсвания не помня вече колко години. Според моите сметки, има-няма, работя му цял живот, от малък. Мистър Джон знае, че не мога да открадна кон. Затуй твърдя, че не съм откраднал коня на Лъд Мозли, а пък той се кълне, че съм го бил откраднал. Затова ли израснах — да излезе от мене крадец?

По-миналата вечер мистър Джон ми каза да яхна неговата кобила, Бетси. Исках да изляза за малко по една работа, той вика, вземи Бетси — аз тъй и правя всяка неделя вечер от две години. Вземи, казва, тексаското седло, но аз отговорих, че ми е все едно, че и без седло ме бива. Обичам да си яздя само с юзда и поводи и нищо друго. Всъщност, така се язди най-добре. А там, за където бях се запътил, не исках да ми скърца седло отдолу. Не че съм искал нещо лошо да извърша. Това си беше само моя, лична работа, за която никой няма право да ме разпитва. Почти винаги в неделя вечер вземам седлото, но по миналата вечер беше четвъртък. И затова, като тръгнах, не взех седлото.

Мистър Джон Търнър ще ви каже, че не съм от тия, дето си завират носа в неприятни истории. Попитайте мистър Джон за мене. Той ме знае още от малък, неприятности никому не съм създавал, нито на него, нито на други.