«Така стават нещата»

Уилям Сароян

Така стават нещата

Когато почина Джордж Гершуин, реших, че трябва да си направя рентгенова снимка на мозъка. Но лекарят ми каза, че няма да е нужно.

— Това са непонятни неща — каза той. — Едничкото, което знаем, е, че хората се развиват по два начина — доброкачествен и злокачествен. И дори не знаем защо става едното или другото. В тази област вие сте по-вещ.

— Аз? — възкликнах. — Защо мислите, че аз съм по-вещ?

— Смятам, че вашите догадки са не по-лоши от тези на всеки друг — рече той, — ако не и по-добри.

— Благодаря — казах, — но как ще ми обясните главоболието, което имам толкова често?

— Хм, а какво ще кажете вие за моето тъй често главоболие? Досещате ли се? В него няма нищо особено, нищо неестествено, то най-малкото е неизбежно.

— Това е друго — отвърнах. — Просто всеки човек го има. И то не е, защото съм писател.

— Не е, защото сте писател — потвърди той. — То е, защото сте на път да умрете, тъй че не мислете за него, понеже всеки ще умре.

— Боже мой! — възкликнах. — Наистина ли?

— Знаете, че е истина — продължи той. — И от мен по-добре знаете, че е истина. Всеки от нас е по всяко време пред прага на смъртта. Знаете това. Липсата на кислород, както е с удавника, може за нищожно време да те изпрати на оня свят. Загубата на една дружба, на равновесие или положение, както е при провалящия се човек, за две-три секунди може също да те убие. Ударът при стълкновението на човек с по-твърдо от него тяло може мигновено да стори същото. Това са изключителните и по-трагични случаи, но дори при естествени обстоятелства всеки от нас е пред прага на смъртта.

И тъй, реших да не обръщам повече внимание на главоболието си.