«Жоро»

Бай Петър Арнаудов като починал, неговите колеги — старите актьори, споминали се преди него, му устройват тържествено посрещане на „оня свят“. И първият въпрос, който му задали, бил:

— Петре, ти като идваш при нас, кого остави за свой заместник на земята в Казанлък?

— Жоро Николов! — без каквото и двоумение отговорил бай Петър.

И не се излъгал в избора си!

Жоро Николов, един от основателите през 1955 година на естрадно-сатиричната самодейност в Казанлък и по-късно неизменен ръководител на сатиричния театър при читалище „Искра“, наистина притежаваше артистичната обаятелност на бай Петър. Към нея прибави и голяма доза от хумора на Чудомир, с кого той често беше в контакт и към когото интимно се обръщаше с „чичо Чудо!“.

Естрадно-сатиричната дейност на Жоро започва от фабрика „Роза“ (сега „Севт“), където работи като икономист. За него още тогава казваха, че добре си гледал сметките, но имал навик, със съдействието на самодейците-сатирици във фабриката, да вижда и „сметката“ на някои слабости и недостатъци в производството. Това именно го импулсира да разшири мащаба на дейността си и го направи своего рода „доморасъл“ режисьор на сатирата в читалище „Искра“. Програмата на новата формация — сатирата, той очерта с написаните още тогава от него две куплетчета:

Заглавията в репертоара на сатирата: „Не съм от тях“, „Който се познае — нека си признае“, „Мед и жило“, „Студен душ“, „Бай Ганьо не важи“, „Пунтовете“ и още редица други твърдо потвърждават това.