— ЕДНО!
— ЕДНО момиче сплете
през пролетния ден
най-хубавото цвете
за маминия ден.
— ДВЕ!
— ДВЕ сестрички с пъстри блузки
и с трапчинки в леви бузки
веят алени кордели.
— Аз съм Ели!
— Аз съм Нели!
Ха иди, че ги познай.
Всички ще сгрешите май!
— ТРИ!
— ТРИ петлета вик надават.
Три петлета се надпяват:
— Първият съм между вас.
Кукуригу!
— Най-звънлив е моят глас.
Кукуригу!
— Моля, пръв певец съм аз.
Кукуригу!
Три петлета вик надават.
Три петлета се надпяват…
— ЧЕТИРИ!
— ЧЕТИРИ пътя от път уморени
спират на хлад край тополи зелени.
Черни и прашни ръце си подават…
Смешни и тъжни неща си разправят…
— Бре, окъсняваме.
— Време е вече.
— Чао, братлета.
— Отивам далече.
С братска прегръдка те се прощават.
Комментарии к книге «Голяма броилка», Георги Струмски
Всего 0 комментариев