Вървях по улица непозната,
и изведнъж — и грак, и лай,
и гръм, и лютни от небесата —
пред мен летеше със звън трамвай.
Как на платформата му се метнах,
така до края не проумях.
Че диря огнена и по светло
оставя — само това видях.
Сред времената и световете
бе той препуснал — тайфун без край…
Спрете, ватмане, ей, ватмане, спрете,
спрете веднага този трамвай!
Късно е. Няма стени отпреде.
Палми се мярнаха… кремав цвят…
Гърмеше мост подир мост пореден
над Нева, Сена и Нил — отзад.
За миг под прозореца на вагона
изникна с поглед лукав и луд
старият просяк — същият — оня,
дето лани умря в Бейрут.
Къде съм? Вече си губя куража.
Сърцето ми в отговор дава знак:
„Ето я гарата, откъдето даже
към Кришна и Буда потегля влак.“
Спирка „Зеленная“ е със странни
букви изписана, и кърви.
Тук вместо зелки и патладжани
продават само мъртви глави.
С лице-виме, в рубашка червена,
Комментарии к книге «Заблуденият трамвай», Ламбовски
Всего 0 комментариев