Москва изправя каменно чело
с венец от нарциси и тръне
и в бурния й поглед тъне
загадката на светлото дело.
Сред дъжд от огнени стрели, сама,
едничка в бурята среднощна,
стои тя горда и разкошна
и мощно грей сред ледната тъма.
Загърната във плащ от гръм и дим,
в небето поглед приковала,
пред пристъпа на всяка хала
тя спуска своя щит непобедим.
И гръмнала с победни тържества
и с вихъра на свойта сила,
в сърце си обич притаила,
Москва нашепва трепетни слова:
„В сенките на три години
аз блестя като звезда
и в гърдите ми не стине
пламъкът на любовта.
Сред безбрежни степи снежнн
аз съм остров от сърца
и чрез вихрите метежни
пръскам огнени зрънца.
Пред просънени народи
като факел аз пламтя
и децата земни водя
към живот и свобода.“
„Чадата ми родни отхвърлиха първи
надгробния камък на черния гнет —
Комментарии к книге «Три години», Христо Смирненски
Всего 0 комментариев