Москва изправя каменно чело
с венец от нарциси и тръне
и в бурния й поглед тъне
загадката на светлото дело.
Сред дъжд от огнени стрели, сама,
едничка в бурята среднощна,
стои тя горда и разкошна
и мощно грей сред ледната тъма.
Загърната във плащ от гръм и дим,
в небето поглед приковала,
пред пристъпа на всяка хала
тя спуска своя щит непобедим.
И гръмнала с победни тържества
и с вихъра на свойта сила,
в сърце си обич притаила,
Москва нашепва трепетни слова:
„В сенките на три години
аз блестя като звезда
и в гърдите ми не стине
пламъкът на любовта.
Сред безбрежни степи снежнн
аз съм остров от сърца
и чрез вихрите метежни
пръскам огнени зрънца.
Пред просънени народи
като факел аз пламтя
и децата земни водя
към живот и свобода.“
„Чадата ми родни отхвърлиха първи
надгробния камък на черния гнет —
с коралния блясък на своите кърви
чертаят днес пътя на новия свет.
И гаснат велики с желания сетни
кръвта им да бъде свещена следа
и в черния мрак мимолетно да светнат
с рубина на падаща мъртва звезда.“
„Но вий, деца на труд и горест,
възсепнати сред тежък сън,
разбийте черната си орис —
Москва развихря бронзов звън,
Москва ви праща огнен зов
за пристъп лих и за любов.
При Темза, Тибър — и край Сена,
над всеки друм, над всеки кът —
със гръм стихията червена
да отбележи своя път!
Да блесне мълния и плам
над рухващия златен храм!
Ще разгадаем всяка тайна
на всяко мъртво божество
и над заблудата безкрайна
ще грейне в чудно тържество
едничкий бог на своя век —
освободеният човек!“
Сред пристъпа на призраците бледи
на идолите развенчани,
обсипана с пламтящи рани,
Москва празнува шеметни победи.
Москва изправя каменно чело
с венец от нарциси и тръне
и в бурния й поглед тъне
залога на великото дело.
Информация за текста
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Набиране: Мартин Митов
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5370]
Последна редакция: 2008-02-13 09:00:00
Комментарии к книге «Три години», Христо Смирненски
Всего 0 комментариев