«Ариел»

Илейн Кейн

Ариел

Глава 1

— Няма да го направя, Чедила — повтори девойката, седяща пред тоалетната масичка. Кожата й, загоряла в златисто от тропическото слънце, хармонираше с тежките кичури, достойни за съкровищницата на султана, които проблясваха като водопади от злато.

— Нищо не можеш да направиш, дете мое. Откак земята се върти, такава е волята на Аллах — отвърна възрастната жена, като продължи да прокарва гребена по косите й с цвят на средиземноморски мед.

— Защо трябва да се омъжвам за него? — Тъмните остриета в кафявите й като мускат очи хвърляха яростни отблясъци.

— Жената трябва с благодарност да приеме бараката на мъжката защита и да се отблагодари с плодовитост, като подари на съпруга си много деца. Нашият любим султан прекрасно знае това.

— Не мога да приема мъж, когото той е измъкнал от въздуха! Не трябва да бъде така.

— В течение на хиляди години това е било именно така. Точно така и аз попаднах в харема на султана. По същия начин се омъжиха и неговите дъщери. Той те е удостоил с голяма чест. Този съюз ще скрепи договора с крал Джордж. За нашата страна това ще означава голямо щастие.

— Защо договорът да не се подпише и без тази женитба? — попита Ариел, като притискаше към веждите дългите си фини пръсти.

— Защото Аллах е подредил нещата именно така.

— Да не би да мислиш, че Аллах желае да напусна собствения си дом? — възрази Ариел и от отчаяние забарабани с пръсти по масата.

— Султанът е избраник на Аллах. Това, което той иска, го иска и Аллах. Не можеш да се противопоставяш на волята на Аллах. От това няма да излезе нищо добро.

Ариел обърна гръб на тоалетката и дойката си, свивайки рамене в несъзнателен жест на несъгласие.

— Мохамед е моят настойник. Той няма да поиска да се омъжа за човек, когото дори не познавам.