Алеко Константинов
Молитвата на Велзевула
Господине редакторе,
Вий вероятно не сте забелязали, че от другата страна на хартията, която намерих на тротоара до онова дипломатическо агентство, беше написана и „Молитвата на Велзевула“. Моля, напечатайте и нея вместо подлистник.
София, 5 октомври 1894 г.
Алеко Константинов
(Тъмна нощ. На Орландовските гробища зад гроба на Светослав Миларова стои със светкавица в очите Велзевул. Сред гробната тишина раздава се неговото зловещо ха-ха-хааа!… Няколко кукумявки акомпанират сатанското злорадство. В Зелзевул очертава със своя жезъл един елипсис над празното място до гроба на Светослав Миларов, вглежда се в огненото сияние на този елипсис и покрътва страшната околност с демонско ха-ха-хаа! Очите му стрелят светкавици, зъбите му чаткат и пущат искри.)
Комментарии к книге «Молитвата на Велзевула», Алеко Константинов
Всего 0 комментариев