Кривак вълшебен
Край реката под върбата
още отзарана
Лесньо вързал е козата
здраво със колана.
Нека тъпче със копита!
Нека мечи бесно! —
Той чете и препрочита
приказка чудесна.
Приказката за юнака,
за юнака със кривака,
който щом съзирал враг,
викал страшно: „Бий, кривак!“
А кривака му завчас
втурвал се и — прас, прас, прас —
биел, докато юнака
му не викнел: „Чакай, чакай,
стига му е тоя бой,
стига вече, мирен стой!“
Край реката под върбата
Лесньо гледа си в краката,
дъвче сламки и се мръщи,
неспокойно се обръща
ту по гръб, ту по корем —
уф, какъв проклет проблем!
Да, един кривак вълшебен
как му е потребен!
То това е леснината
да пасе без труд козата.
Тъй де — вместо да я гони
по шубраци и раздоли,
по баири и падини,
по гъстаци и ровини,
тук ще си стои на мира,
а отвред ще я запира,
щом като направи знак
чудният кривак.
И тогава мисъл умна
като мълния му хрумна.
Лесньо рипна на крака
и си рече: „Да, така!
Как не се досетих, как? —
Ето моя стар кривак,
както си е прост и дребен,
ще превърна във вълшебен!
За целта ми е потребно
заклинание вълшебно!
А това е толкоз лесно —
баба Даша често, често
заклинания мъгляви
за едно и друго прави.
Само трябва като нея
аз сега да съумея
да намеря думи странни,
думи странни, неразбрани.
Май намислих!… Ето, ето
заклинание, с което…“
И момчето заломоти:
„Готи, воти, воти, готи!“
Завъртя се в кръг надясно
и току завика бясно:
„Раци, раци, върколаци,
върколаци по сокаци,
върколаци в пущинаци,
върколаци, раци, раци,
аз съм приказен юнак.
Ставай, бий, кривак!“
Лесньо млъкна, позачака,
но лежи си там кривака.
Хъм, сега какво да прави?
Тъй ли всичко да остави?
В друго заклинание е ключа,
пак ще пробва и ще случи:
„Бръми, бръми, таласъми,
таласъми по налъми,
таласъми с дяволици
в запустели воденици.
Аз съм приказен юнак,
ставай, бий, кривак!“
Пак замлъкна, позачака,
но лежи си там кривака!
Лесньо много се нервира,
към кривака се затири
и натисна го със крак,
викна: „Хайде, бий, кривак!“
А кривака, без да чака,
щом настъпи го юнака,
фют, изскочи из тревата
и го перна по главата.
Ахна нашият смелчага,
хукна презглава да бяга:
„Олеле, какво се случи,
втори път ще ме улучи.
Майчице, загазих пак,
чакай, спри, кривак!“
Но след малко се обърна
и в земята си потъна:
„Гледай ти какъв глупак —
плаша се от прост кривак!“
Огледалцето ми дай!
Лесньо вгледа се в козата
и смутен продума:
„Виж я само как се мята —
хрупа й се шума!“
Но едвам това изрече,
скъса тя колана
и веднага се завтече
право към бостана.
Лесньо хукна да я гони.
Но току се стресна —
сякаш че от небосклона
мълния проблесна!
Мълния ли? Става нещо!
Я какво блестяло! —
Святка Янето отсреща
с малко огледало!
Лесньо с пръст му се закани
и се начумери:
„Време да играеш, Яне,
днес ли баш намери?“
Яни мина през реката,
приближи към Лесньо
и в очите на козата
със стъклото блесна.
Тя от страх се ококори,
настрани отскочи.
Огледалото повторно
Яни й насочи.
Той насочи, тя отскочи,
тя отскочи, той насочи.
„Гледай, колко я е страх!“ —
и избухна в смях.
Изненадан викна Лесньо:
„Виж ти, виж ти — интересно.
Щом козата се затири,
с мълния ще я запирам!
Огледалцето ми дай
и на всички мъки — край?
… Само нещо не разбирам!
Комментарии к книге «Как Лесньо измисли заклинания и новите му страдания», Добри Жотев
Всего 0 комментариев