След като шеговитият цар на каналиите видя, че представленията, които даваше в своя дворец с режисьорите на мелодраматическите трупи г. Данев и Гешев, не могат да се продължават до века, и реши сам да спусне завесата, редакцията на „Шантеклер“ изпрати едно окръжно до някои опозиционни шефове и лидери със заповед да отговорят незабавно на следните въпроси.
1. Трябваше ли да паднат демократите и защо?
2. Коя партия трябваше да ги наследи и хубаво ли е да си на власт?
3. Какво мислите да правите, след като останаха излъгани надеждите ви да се ухилите на зелената маса в Народното събрание?
Пръв отговори г. Радославов.
1. Че трябваше да паднат, и дума не можеше да става. Трябваше обаче по скоро да се изметат, защото „Народни права“ предразня от викане по тях.
2. Разбира се, либералната партия със своя достоен шеф начело.
3. Аз мисля да се предам на популяризиране идеите на моя любим учител Ницше или да отворя птицевъдна станция за облагородяване на сойките.
След него отговори г. Тончев.
1. Как не, моля ви се, как не? Че нали и аз може да дойда по някакво чудо един ден на власт?
2. Аз бях готов да поема на всяка цена властта, но болестта на Радославова ме побърка. Тоя мой смъртен враг и тука реши да ме погуби, но…
3. Право да ви кажа и аз не зная вече какво да правя. Ще предложа на г. Маджаров да уредим един конезавод, по английска система да отгледваме жребци за разплод.
След него отговори г. Влайков.
Комментарии к книге «Нещо по кризата ((Анкета на „Шантеклер“))», Димчо Дебелянов
Всего 0 комментариев