«Ортодокс»

Този текст е нещо като „предварителна версия“ — окончателният може да бъде същият, но може да бъде и много по-различен.

Предоставя се под лиценз „само за предварителна оценка“ — четете го, и му търсете недостатъците. Официално произведение, с което бихте могли да правите нещо извън предварително оценъчно четене, ще има по-нататък.

Григор Гачев

— Добавени са още допълнения след последната дата на публичност.

— Ето ти го моя юнак, отче Никодиме — бутна ме напред тате. — За никаква селска работа не го бива, виж го какъв е запъртък. По-малката му сестра е по-яка. Само устата му все много знае. А в манастира вие и книги преписвате, и болни лекувате, Божии хора сте. Може и от него даже да направите нещо.

— Сигурен ли си, Лазаре? Вярно че е хилавичък, ама чак пък за нищо да не става… Разбирам те, де. — Отецът също беше едър, но тате беше два пъти колкото него. Ако не и отгоре. — Не искаш да ти срами рода?

Тате премига и се изчерви:

— Батковците му са като канари, възрастните ги гледат отдолу нагоре. А той е за смях на всички…

— Ами! — обадих се аз. — На кого се смяха в кръчмата, като ми обясняваше за бебетата… — И отскочих по-надалече от шамара. Точно навреме.