Иван Вазов
Цар Борис и идолопоклонниците
I
И разярените бояри
с велможите, що бяха там,
надъхани от жреци стари,
служители в Перунов храм,
въстанаха против Бориса
кат кръвожадни врагове.
Че той на бога покори са:
отфърли лъжовни богове.
И на народа удивлений,
уплашен, грозно развълнений,
те викаха във лудина:
„Що чакате?… Перун падна!!…
Падна великий бог без слава,
кой с гръм небето управлява
светият му кумир строшен
струп? се земна му обител
и жъртвеник му осквернен.
Борис, наш цар и повелител,
Борис прегърна бог лъжлив!
Богът на врага ни зловерний.
Той на престола, горделив,
със жезъла в ръце си скверни
седи!… В нечистий му палат
да идем! И венеца злат
да му отнемем без забава.
Със неговий живот и слава
не ще ни бъде вече цар!!…
И на място му да се качи
за наш войвода, господар
друг, кой да знай да слави, тачи…
гръмник Перуна най-велик,
давач на гръм и на светлик.
Комментарии к книге «Цар Борис и идолопоклонниците», Иван Вазов
Всего 0 комментариев