«Верният Йоханес»

Имало някога един стар цар, който бил болен и си мислел: „Сигурно скоро ще умра.“

И казал:

— Повикайте ми верния Йоханес.

Верният Йоханес бил най-любимият му слуга и го наричали така, защото цял живот му бил предан.

Дошъл той, изправил се до леглото и царят му казал:

— Верни ми Йоханес, усещам, че краят ми наближава и едничка моя грижа е синът ми. Той е още твърде млад и не винаги ще знае какво да прави. Не мога да склопя спокойно очи, ако не ми обещаеш да го научиш на всичко, каквото трябва да знае и да му бъдеш настойник.

Верният Йоханес отвърнал, че е съгласен.

Старият цар казал:

— Тогава ще умра спокоен и в мир. — После добавил: — След моята смърт ще му покажеш целия дворец, всички стаи и зали, както и всички съкровища в тях. Няма да му покажеш само последната стая в дългия коридор, където е скрит портретът на принцесата от златния палат. Съзре ли лика й, той ще бъде обхванат от пламенна любов към нея и ще се изложи на големи опасности. Трябва да го предпазваш от тях.

Верният Йоханес повторно му дал тържествено обещание. Старият цар не продумал нищо повече, отпуснал глава върху възглавницата и издъхнал.

Положили стария цар в гробницата и после верният Йоханес казал на младия цар какво е обещал на бащата в предсмъртния му час.

— Аз ще изпълня обещанието си и ще ти бъда верен, както бях верен на него, дори това да струва живота ми.

Минал един месец и верният Йоханес казал на принца:

— Време е да видиш наследството си; ще те разведа из бащиния ти дворец.

Развел го навсякъде, качвали се и слизали по стълби и му показал всички богатства и разкошните стаи; не отворил само онази стая, в която бил скрит портретът. А той бил поставен така, че всеки веднага го виждал, щом отворел вратата; пък и бил нарисуван тъй майсторски, че можело да се помисли, че изобразената на платното девойка е истинска.