Тази книга се посвещава на паметта
на една обичана и уважавана майка — Вивиан Роуз Селф,
изгубена твърде рано от обичащото я семейство.
Пролог
„Tolle Lege, Tolle Lege.“
(„Вземи и чети, вземи и чети.“)
Свети Августин от Хипон,
„Изповеди“ VIII
„Благослови ме отче, защото съгреших. Минаха много години, откакто…“ — отпуснах се на пети и се вгледах в бялото, восъчнобледо лице на покойника, изпънат на ниската погребална носилка пред мен — отецът игумен, преживял поне осемдесет и пет лета, обвит в погребалния си саван, готов да бъде отнесен от благочестивите монаси в църквата, за да бъде положен там, заобиколен от пурпурни свещи пред олтара — осветено място, където кръжат ангелите, та пълчищата от демони, които дебнат, за да уловят душите на мъртвите, да не могат да пристъпят. По-късно същите тези братя, бедните мъже от обителта на сивите монаси, която се гуши под сенките на катедралата „Сейнт Пол“, щяха да изпеят своята заупокойна молитва, а след това да погребат игумена в осветената земя, за да намери подслон под някой олющен кръст, докато елементите се стопят и настъпи Второто пришествие на Христа.
Комментарии к книге «Чашата на призраците», Райкова
Всего 0 комментариев