Това беше последният преглед на личния състав преди Всеобщото Отлитане на Разузнавачите и на него присъстваха всички патрули. Патрул 22 — „Реещият се сокол“ — имаше за задача да направи лагер на подгизналата поляна и да организира постоянно наблюдение. Патрул 31 — „Бягащият бизон“ — извършваше маневри около малкото поточе. „Бизоните“ се опитваха да приемат течности и се заливаха от смях заради непривичните усещания.
А патрул 19 — „Атакуващият мираш“ — чакаше разузнавача Дрог, който както винаги закъсняваше.
Дрог падна като камък от височина три километра, в последния момент прие твърда форма и забързано влезе в строя.
— Здравейте — каза той. — Моля да ме извините. Изобщо си нямах представа колко е часът…
Командирът на патрула му хвърли гневен поглед.
— Пак ли забрави устава, Дрог?
— Виноват, сър! — отговори той и набързо създаде забравената си щипка.
Разузнавачите се разсмяха. Дрог се смути и лицето му веднага доби оранжев цвят. Ех, ако можеше да стане невидим! Но точно сега бе просто изключено.
— Ще открия прегледа с Клетвата на Разузнавача — започна командирът и се изкашля. — Ние, младите Разузнавачи от планетата Елбони, тържествено обещаваме да съхраним навиците, уменията и достойнствата на нашите предци-пионери. За тази цел, ние приемаме формата, която от рождение е дадена на нашите прадеди, покорителите на девствените дебри на Елбони. Изпълнени сме с решимост…
Комментарии к книге «Ловен проблем», Роберт Шекли
Всего 0 комментариев