Пермската аерогара.
Някой досадно повтаря,
може би контрольорът,
по микрофона глъхнещ
с глас тенекиено — гъгнещ —
кой ли не го е чул? —
„Пътникът Никаноров,
пътникът Никаноров,
пътникът Никаноров,
излитащ за Барнаул…“
А Никаноров се крие,
може би бира пие,
хитро в тълпата скрит.
Може би дъвче сандвич
нейде в бюфета, сграбчил
спътник с ошмулен вид,
за половин Русия
той е развързал кесия —
черпи наляво и дясно.
Мутра не е, то е ясно,
нито пък олигарх,
ами е скитник — угарка,
свойте чепици събул,
свил се до някакви бали,
дремещ край вехти чували,
пътникът Никаноров,
„излитащ за Барнаул?“
Може да се е насвяткал
с някой изпаднал дядка
пътникът Никаноров,
„излитащ за Барнаул?“
Да е намерил отдушник
той, дезертьорът безкръстен,
скрил се във женския нужник
от униформени търсен?
От трибунала по-страшен
и от окото на дуло
да е гласът безстрастен,
идещ сега отгоре,
сякаш гърдите издул:
„Пътникът Никаноров,
пътникът Никаноров,
пътникът Никаноров,
излитащ за Барнаул!!!“
Като куршум смъртоносен
болката в мен трепери:
той в Барнаул какво ли
искал е да намери?
Ще се завърне ли скоро
в скучния роден разгул
пътникът Никаноров,
„излитащ за Барнаул?“
Той се изплъзна, безспорно,
сякаш извади фул,
пътникът Никаноров,
„излитащ за Барнаул!“
Може мъртвешки — мрачен,
на СССР герой,
от гладни стачки прозрачен,
да е забравен той?
Може отчаян, отписан
в някой потаен кът
в примката да е увиснал
свита от ремък твърд?
Да е възлязъл нагоре,
сякаш врата затваря.
И като нож разпаря
острият глас престорен
глухите руски простори,
истински вик за помощ,
тъпанчетата пробол:
„Пътникът Никаноров!
Пътникът Никаноров!
Пътникът Никаноров,
«излитащ за Барнаул…»“
Информация за текста
© Евгений Евтушенко
© Надя Попова, превод от руски
Форматиране: maskara, 2008
Издание: Околчица 2008. Литературно-художествен алманах.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9800]
Последна редакция: 2008-12-15 10:30:00
Комментарии к книге «Изгубилите се Никанорови», Попова
Всего 0 комментариев