Константин Балмонт
Свобода
На Валери Брюсов
Мигар винаги от някого ще зависи моят ден,
и във мислите си пламенни няма цял да съм вглъбен?
Мигар ще се колебая, тръгна ли на път в нощта,
щом сърцето ми желае път към неизвестността?
Не, аз няма да излъжа с нищо своята звезда,
огънят й щом ми свети в дни на радост и беда.
Огнен знак остави белег върху моето лице
и навсякъде ще слушам пламенното си сърце.
Ако стигна до морето, ще потъна в глъбини,
гледайки към светлината и прозрачните вълни.
Ако срещу мен се вдигнат върхове на планина,
в снежно царство ще замръзна под сребристата луна.
Ако ли в звезда загледан стигна пропаст някой ден,
аз ще падна, без да жаля, върху камъка студен.
Но навсякъде ще вярвам само в своята мечта
и ще съм красив и волен като приказка в нощта.
Ако някой пожелае с нещо да ме промени,
с мене в гроба той ще легне — или в райски долини.
А за себе си потърсил свободата, вече знам,
че на друг ще я отстъпя, че на друг ще я отдам.
Комментарии к книге «Свобода», Константин Дмитриевич Бальмонт
Всего 0 комментариев