Франсоа Вийон
Балада от името на съдбата1
Съдба съм и такава съм била,
та ти ли, Франсоа (не те и зная!),
ще ме наричаш мен убийца зла?
И по-добри от теб ядат калая
и свършват в кариерите накрая.
Оплакваш се, а плачеш за бесило —
не си единствен, стъпил днес на гнило.
Най-знатни люде — гледай! — съумях
да ги направя аз на пух и прах,
пред тях си ти като муха пред слон;
да предизвикваш мен е страшен грях,
така че се вземи в ръце, Вийон!
Комментарии к книге «Балада от името на съдбата», Франсуа Вийон
Всего 0 комментариев